8 април 2018 г.


На 8 април 1336 година (според други данни на 8 април или 11 март) в селището Ходжа-Илгар, днес известно като узбекския град Шахрисабз, се ражда един от най-великите завоеватели в световната история.

Истинското име на знаменития пълководец е Тимур ибн Тарагай Барлас, което означава “Тимур, син на Тарагай от рода на Барласите”. В няколко персийски източника се споменава унизителното прозвище Тимур-е Ланг, тоест “Тимур Куция”. Даденото му от враговете наименование постепенно се трансформира и от “Тимур-е Ланг” се превръща в Тамерлан, загубвайки донякъде унизителния си смисъл.

От детските си години Тимур обича лова и военните упражнения и игри. Израства здрав и силен. Антрополозите от ХХ век при отварянето на гробницата му, остават изненадани - Тимур умира на 68-годишна възраст, но костите му са запазени и отговарят на износването при 50-годишен човек.

От времето на Чингис хан титлата на велик хан може да се носи само от чингизиди. Затова Тимур формално носи титлата емир (вожд). През 1370 година все пак се сродява с чингизидите, като се жени за дъщерята на Казан хан. Към името си след сватбата добавя приставката Хурган, което означава “зет”, и което му позволява свободно да живее и действа сред “натуралните” чингизиди.

През 1362 година Тимур, който води партизанска война срещу монголите, е сериозно ранен по време на битка. Губи два от пръстите на дясната си рака, а заради рана в десния крак до края на живота си куца. От там идва и обидния му прякор “Тимур Куция”.

След няколко десетилетия непрекъснати войни Тимур създава огромна държава, в която влизат Маверанахър (историческа област в Централна Азия), Иран, Ирак, Афганистан. Завоевателят дава на държавата си името Туран. На върха на славата си Тимур командва армия от над 200 000 воини. Цялата войска е организирана по система, създадена от Чингис хан – десетници, стотни, хилядни и тумени (подразделение, което наброява 10 000 човека). За реда във войската и снабдяването й с провизии отговаря специален “съвет”, чиито функции са сходни с тези на съвременните министерства на отбраната.



Тимур не получава никакво образование и е неграмотен. Въпреки това е много талантлив и способен. Летописите го описват като владеещ няколко езика и като човек, който обича да беседва с учените хора. Искал да му четат на глас трудовете и историите си. Има блестяща памет. По време на кръвопролитните си завоевателски войни Тимур взема не само материалните блага. Много от занаятчиите, учените, художниците и архитектите от завоюваните племена са взети под негова опека. По това време започва и активното възраждане на градовете в държавата му, а науката, живописта и религиозното образование преживяват разцвет.

Тимур има 18 жени. Сред тях най-често се споменават Улджай Туркан-ага и Сарай Мулк ханъм. Двете жени, които наричат “любими жени на Тимур”, са с родствена връзка помежду си. Улджай Туркан-ага е сестра на верния съюзник на Тимур емир Хюсеин, а Сарай Мулк ханъм пък е вдовицата на емира.

За завоевателния си поход към Китай Тимур започва да се готви още през 1398 година. Самият поход започва през 1404 година. Както се случва много често в историята, китайците по прищявка на случайността изваждат късмет. Зимата на 1404 година се оказва много сурова и походът трябва да бъде спрян. През февруари 1405 година Тимур умира.


Съществува легенда, която говори за “проклятието на гробницата на Тимур”. Според нея, веднага след отварянето на гробницата, ще започне страшна война. И пак по ирония на съдбата, съветските археолози отварят гробницата на 20 юни 1941 година – два дни преди Хитлер да нападне Съветския съюз – една наистина колосална по мащабите си война.
Скептиците обаче припомнят, че планът за нападението срещу СССР е утвърден далеч преди отварянето на гробницата на Тамерлан.

За съжаление на мистиците и надписите в гробницата, предупреждаващи, че онзи, който дръзне да влезе и наруши покоя на Тимур ще бъде постигнат от неизброими злини и болести, също не се сбъдват. Руският антрополог Михаил Герасиомов, който не само участва в разкопките на гробницата, но по-късно работи и по реконструкцията на лицето на Тимур по черепа му, живее доста дълго след това – почива през 1970 година.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...