Античен масов гроб открит в Гърция. Археолозите смятат, че е свързан с преврата на Килон

Преди повече от 2600 години един древен гръцки лекоатлет на име Килон направил опит със сила да вземе властта. Начинанието му не завършило никак добре.

В наши дни, археолозите попадат на масови гробове край Атина, в които откриват скелетите на 80 мъже, за които учените предполагат, че някога са били поддръжниците на несъстоялия се тиран Килон от Атина.

Останките (повечето от които са с добре запазени зъби) са открити в два масови гроба. За датирането на находката помагат фрагменти от открити край скелетите две антични вази. Учените установяват, че жертвите са загинали в периода между 675 и 650 г. пр.н.е., съобщава AFP. Хиляди години са останали в древното гробище, на чието място в момента се водят изкопни работи за строежа на нова Национална библиотека и Национална опера на Гърция.

Мъжете лежат в редица в гробовете, а ръцете на 36 от тях при смъртта им са били оковани в железни вериги.

Откритието може да хвърли допълнителна светлина върху един от важните за гръцката история моменти.

Килон живее през VII век пр.н.е. Произхожда от аристократично атинско семейство и става нещо като местна знаменитост, след като печели състезанията по бягане по време на античните Олимпийски игри.

В разцвета на славата си Килон решава да се възползва от привилегиите, които му дава известността. Подпомогнат от тъста си, тиранът на Мегара Теаген, и от недоволството сред народа от своеволието на атинската аристокрация, Килон събира последователи – най-вече знатни младежи – и превземат Акропола. Тъстът му изпраща в подкрепа отряд мегарски воини. Присъствието на тези чужди воини обаче настройва населението на Атина срещу Килон.

Противниците му бързо сформират своя войска, начело на която застават архонти от рода на Алкменоидите и обсаждат Акропола. Килон успява някак да избяга от обсадата и да се скрие в храма на Атина. Позовавайки се на закрилата, която богинята му дава, Килон и брат му остават обградени в храма на покровителката на Атина. В същото време обкръжените им на Акропола съмишленици свършват храната и водата.

Килон и последователите му все пак склоняват да се предадат, след като знатните предводители на обсаждащите ги войски полагат тържествена клетва, с която им гарантират, че ще пощадят живота им. Но след като се предават, “ги отвеждат и ги убиват”, пише Тукидит. “Те дори убиха някои от тях върху олтара на ужасената Богиня, където онези бяха намерили убежище. Убийците и техните потомци се смятат за проклети, заради клетвата която пристъпиха пред лицето на Богинята”, разказва още Тукидит.

В античната литература случаят и последвалото клетвопрестъпничество от страна на Мегакъл, се споменава многократно. За него разказва и Плутарх, а “Килоново петно” се е превърнало в нарицателно за нарушаване на клетвата. Проклятието, което богинята Атина стоварва над рода на Алкмеонидите, според религиозните представи на древните гърци е единствено справедливото наказание за греха на клетвопрестъпничеството.

Археолозите все още официално не са потвърдили хипотезата, че откритите в масовите гробове скелети са принадлежали на Килон и последователите му. Предположението, че се касае точно за тях, е изказано в четвъртък пред AFP от Стела Хризолаки – регионален директор по археология.