15 април 2016 г.

Според нова разработка на специалисти, между 60 и 80% от хората са изпитвали усещането, което наричаме дежавю. Явлението почти винаги е мимолетно и може да ни “сполети” във всеки момент. Въпреки многобройните изследвания по темата, в научните среди все още не е постигнат консенсус за причините, които водят до възникването на дежавю.

“Според данните от изследвания, около 2/3 от хората поне веднъж в живота си са изпитвали ефекта. Разбирането на механизма, по който работи паметта ни, може да хвърли светлина върху това, откъде се поражда усещането за дежавю”, казва Майкъл Хук, доцент от катедрата по неврология и експериментална терапия в Тексаския университет A&M. По думите му, дежавю усещането е свързано с индивидуалния опит на всеки отделен човек, затова и изучаването на ефекта в лабораторни условия е много сложна задача.

Ефектът на дежавю може да се обясни с това, как паметта ни се “запазва” в мозъка. Дългосрочните спомени се пазят в слепоочния дял на главния мозък. Изследователите са установили, че при хората, които страдат от слепоочна епилепсия (състояние, при което работата на нервните клетки в мозъка се нарушава и започват тремори), състоянието на дежавю се среща с по-голяма честота.

“Клиничните данни показват, че някои пациенти, страдащи от слепоочна епилепсия, изпитват дежавю почти като своеобразно предупреждение, малко преди да започне епилептичния припадък”, обяснява Хук.

Какво обаче предизвиква дежавю усещането при здрави хора, които не страдат от епилепсия? Някои изследователи описват това като своеобразно “моментно разцентроване” в работата на мозъка – когато някои неврони възприемат някаква информация, като вече видяна. Изследователите твърдят, че същите аномални импулси, които се наблюдават при епилепсия, могат да се проявят и у напълно здрави хора. Друг подобен пример за такъв импулс са непроизволните мускулни спазми, възникващи по време на заспиване.

Друга причина за проявата на дежавю ефект при здрави хора може да е свързана с това, че мозъкът се опитва да създаде цялостна картина на възприятието на околната среда, когато се намира в условия на ограничена информация. Например, дежавю може да бъде предизвикано от аромат, който мозъкът смята за “познат”. В този случай мозъкът се обръща към дългосрочната памет, вместо към  краткосрочната и човек остава с впечатлението, че това “вече сме го виждали”.

0 коментара:

Публикуване на коментар