Физик доказва математически, невъзможността истината да бъде крита дълго

Физик от Оксфордския университет доказва с помощта на математиката несъстоятелността на конспиративните теории. Според уравнението му, всяко “мащабно прикриване на истината” е обречено да бъде разобличено в течение на определен период от време. Ученият излага своите математически издържани доводи в статия за списание PLoS One.

В уравнението на Дейвид Граймс (David Grimes) са взети под внимание три фактора: брой на участващите в заговора; времето, изминало от момента на прикриване на истината; и вероятността за разкриване на конспирацията.

Физикът изхожда от разпределението на Поасон – стандартен статистически инструмент, с който се измерва вероятността за дадено събитие да се случи за определен период от време. Но Граймс не разполага с точни средства за оценка на шансовете да бъде разкрита дадена конспирация. Затова черпи данни от реалния живот, разглеждайки истински случаи на разобличаване на засекретена информация, излязла на бял свят без участието на странични лица, водещи целенасочено разследване.

Става дума преди всичко за американската програма по следене на потребителите на интернет PRISM (30 хиляди участници, осветени шест години след началото на програмата от Едуард Сноудън); медицинския експеримент по изследване на сифилиса в Алабама, в който умишлено е крито от участвалите, че са открити ефикасни антибиотици (6500 участника, време за разкриване – 25 години).

За да провери верността на уравнението си, Граймс го прилага по отношение на четири от известните конспиративни теории: за фиктивното кацане на човек на Луната; фалшифицирането на данните за глобалното затопляне; влиянието на ваксините за развитие на аутизъм и това, че фармацевтичните компании крият, че разполагат с ефикасно лекарство срещу рак.

Средностатистически Граймс приема, че шансовете една конспиративна теория да бъде разобличена са четири на милион. Но с времето и с увеличаване на броя на хората, които знаят за съществуването на конспирацията, вероятността за разобличаването ѝ също постоянно расте. Например, ако проектът по фалшифициране на полет до Луната е започнал през 1965 година, а в изпълнението му са участвали 410 000 сътрудници в NASA, то за фалшификацията щеше да стане известно след три години и седем месеца. Да се крие лекарство срещу рака е възможно не повече от три години и три месеца.

Казано накратко, уравнението на Граймс нагледно показва, че заговори с планетарен мащаб са обречени на много бързо разобличаване – за реализацията им се изисква участието на твърде много хора. А колкото повече хора се опитват да крият истината, толкова по-бързо тя излиза на бял свят.