Спускане до дъното на бездната. Покоряването на Марианската падина

Човечеството винаги се е вълнувало от въпроса, какво има на дъното на океана? Първите опити да достигнат по-дълбоките части на морското дъно са още от времето на Александър Македонски, когато – според легендите – самият той се спускал под водата под защитата на голям стъклен съд. Но до изобретяването на истинските водолазни апарати и костюми има много време.

През 1690 година Халей създава първият апарат за потапяне под вода. Представлява буквално камбана. В нея има място само за един водолаз, който получава въздух по тръби от повърхността. Век и половина по-късно Август Зибе разработва водолазния скафандър, чийто метален шлем е добре познат. От 1837 година и до днес, с подобно оборудване и с подобни шлемове работят водолазите, но на дълбочини не повече от 60 метра.

Отис Бартон и Уилям Бийб, 1930 година

Най-голям принос в изследването на морските дълбини  има френският пътешественик и изследовател Жак-Ив Кусто. Заедно с Емил Ганян разработва акваланга, с помощта на който водолазите получават свобода на движенията и повече възможности да извършват подводни наблюдения.

Но налягането на водните пластове на по-големи дълбочини изисква изработването на по-сложни и здрави апарати. През 1930 година в района на Бермудските острови Отис Бартон и Уилям Бийб предприемат едно от първите дълбоководни потапяния. Със своята батисфера двамата достигат до дълбочина от 425 метра.

През 1951 година военния кораб “Challenger” от Кралската флота на Великобритания регистрира най-дълбокото място в Световния океан - Марианската падина. На негово име е наречена и най-дълбоката част от падината — The Challenger Deep. Използвайки ехо локатор, е установена дълбочина от 10 900 м на координати 11°19'N, 142°15'E.

батискафът "Триест"

Рекордното потапяне до Марианската падина е извършено на 23 януари 1960 година. Ученият Жак Пикар и лейтенант Дон Уолш са двамата смели мъже, достигнали първи до това място. Батискафът, с който е извършено това първо потапяне до най-дълбокото място в света, се нарича “Триест”. По време на спускането уредите на батискафа регистрират рекордната дълбочина, до която достигат – 11 521 метра. По-късно показанията са коригирани и дълбочината е оценена на 10 918 метра. Пикар и Уолш са изненадани да открият, че това не е „мъртъв свят“, а напротив — има живот. Двамата описват дъното, като „равно и много чисто“. Забелязват плоски риби, които по думите им са с размер около 30 см.

През 1962 година М. В. Спенсър регистрира още по-голяма дълбочина от 10 915 м. На 24 март 1995 година японската сонда Kaiko дава най-точните данни за дълбочината на Марианската падина до днес — 11 022 м.

През 2012 година известният режисьор и изследовател Дейвд Камерън осъществява подобно спускане с много по-модерния апарат “Deepsea Challenger”. Камерън заснема цялото спускане с 3D-камера. Достига до дълбочина от 10 898 метра. Достигайки до самото дъно, той пише: “Водата е прозрачна като стъкло. Виждам много надалеч: нищо няма. Дъното е абсолютно гладко. Извършил съм над 80 дълбоководни потапяния и съм виждал много различни неща на дъното. Но такова – никога. Никога!”

Спускането на Камерън до Марианската падина отнема два часа и половина. В записките си режисьорът отбелязва, че уредите в батискафа му отчитат налягане от 1147 килограма на квадратен сантиметър. Подробният анализ на заснетия материал, както и на пробите, взети от дъното, показват, че дори на тази дълбочина се срещат много форми на живот. Сред находките са изоподи и няколко вида амфиподи (скаридоподобни).

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>