Най-успешен се оказва форумът в Япония през 1997 година, когато е подписан Протоколът от Киото, като допълнение към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. С Протокола от Киото подписалите го държави се задължават да намалят драстично емисиите от въглероден диоксид, считано от момента, в който подписи под споразумението положат най-малко 55 държави. Това се случва през 2005 година, когато Русия приема да спазва договореностите.
В САЩ обществеността е запозната с този документ, защото дебатите около него са повод за много разногласия, възникнали по време на управлението на президента Джордж Буш Младши. САЩ са поставили подписа си под Протокола, но документът не е ратифициран с решение на Конгреса. Канада първо участва с подпис, но после се оттегля от споразумението.
С договора от Киото държавите се задължават да предприемат мерки за намаляване на емисиите от парникови газове (въглероден диоксид, амоняк и производните му, серни и прахови емисии, както и всички видове фреони) до нивата им от 1990 година.
Проблемът с емисиите въглероден диоксид обаче се задълбочава. Газът е основната причина, водеща до парниковия ефект и повишаването на температурите в глобален мащаб. През април 1995 година средната стойност на въглероден диоксид в атмосферата е 363,23 единици на милион. През миналия месец същият показател е на ниво 398,29, малко под 400 единици на милион – стойността, която дълго време е приемана за приемлива горна граница на съдържанието на въглероден диоксид в атмосферния въздух.
Още нещо – последните две конференции на ООН по темите на глобалните промени в климата са провеждани в месеци, които са необичайно топли спрямо средностатистическите данни. Последните данни сочат, че 2015 година ще бъде изобщо най-топлата за цялото време, през което се водят метеорологични наблюдения.
Както обикновено на такива форуми и сега основният проблем, разглеждан в Париж, е как да се създаде работещ механизъм, с който емисиите от въглероден диоксид справедливо да бъдат намалени в глобален мащаб. Страните по света не произвеждат еднакви количества вредни емисии от парникови газове. Най-голям е делът на въглеродният диоксид отделян в атмосферата от изгарянето на изкопаеми горива, в това число и за генерирането на електроенергия. През последното десетилетие Китай е най-големият замърсител на атмосферата с емисии от въглероден диоксид.
Ако емисиите въглероден диоксид бъдат съотнесени спрямо населението на страните, лидерът в тази класация САЩ значително изпреварва останалите държави.
Но и други държави, освен Китай и САЩ, също допринасят за увеличеното съдържание на парникови газове в атмосферата. Страните от ЕС и Русия са единствените, които през последното десетилетие са намалили значително емисиите си от въглероден диоксид.
Голямото предизвикателство пред ООН е намирането на начин, по който големите икономики да намалят драстично емисиите от вредни газаове, като в същото време не се ограничават и по-млаките (и често развиващи се) икономики, които също се нуждаят от нови мощности за производство на електроенергия. Много от държавите, участващи във форума, са дали своите предложения за мерките, които предприемат за намаляване на емисиите от въглероден диоксид. Но тези мерки са недостатъчни, за да се спре процеса на глобално затопляне, който учените смятат, че е достигнал критичната граница. Според специалистите граничната сотйност от 2 градуса по-висока темепратура спрямо “прединдустриалната” епоха вече е достигната.
ООН е създадена най-вече, за да предотвратява военни конфликти. Тази седмица в Париж организацията трябва да решава много по-различен конфликт, който обаче е валиден за цялата човешка цивилизация.
0 коментара:
Публикуване на коментар