Лъжата е изиграла важна роля в разселването на праисторическите хора

В съвременните общества лъжата не се поощрява, но тази човешка черта е изиграла важна роля в развитието и разпространението на вида ни на планетата. Именно лъжата може да обясни започналата преди около 100 000 години активна миграция на хората по земята. Новата теория е лансирана от екип археолози.

Учените от Йоркския университет (Великобритания) смятат, че древните хора са напуснали Африка и са се разселили на нови места по планетата,  подтикнати от нежеланието да обитават едно и също място с онези, които са извършили предателство спрямо тях и са предали доверието им. Известно е, че в най-ранния период на миграция (преди около 100 000 години и повече) праисторическите хора са усвоявали бавно нови места на обитание и това е било свързано най-вече с по-активната промяна на условията в околната среда или с увеличаване на популацията на едно място. До момента на появата на Homo erectus прачовеците са живеели изключително и само в Африка, и едва с появата на съвременния човек започват да се прехвърлят към Азия в търсене на по-плодородни и богати на ресурси места за живеене.

По мнението на археолога Пени Спикинс, от момента, когато хората започнали да живеят на големи групи на едно място, отговорността им един пред друг нараства главоломно, а това поражда и необходимостта от въвеждането на наказания за извършено предателство и предаване на доверието. Най-вероятно предателите са били прогонвани от общността и са държани далеч от нея.

“Активното усвояване на нови територии, в това число и по-опасни и по-малко пригодни за живот, е трудно да се обясни от прагматична гледна точка. Но подобно поведение на хора, движени от мощната мотивация да предприемат подобни стъпки напук на другите, даже и в собствена вреда, може да се обяснят от друга гледна точка. Намерението да отмъстиш или да възстановиш справедливостта е мощен стимул в битката да усвоиш нови територии и да ги защитаваш. В това се включва и готовността да поемеш всички произтичащи от решението ти рискове”, обяснява археологът.

По този начин, смята Спикинс, успехът на човека като вид е обусловен и от личностните особености на отделните индивиди и в частност от емоционалните реакции на “обществения морал”.

По-рано екипът воден от Пени Спикинс откри останки от неандерталци, живели преди между 500 000 и 40 000 години. Анализът на находките дава на учените основания да твърдят, че неандерталците са полагали грижи за своите болни роднини при това в продължение на години.