4.10.17

През 1945 година в близост до град Наг Хамади (на около 80 километра от Луксор) местният жител Мохамед Али Самман попада на необикновена находка. Докато копае с мотика на нивата си селянинът се натъква на делва, в която открива 13 папирусни свитъка, обвити в кожа. На 4 октомври 1946 година първият от свитъците е предаден от египетското Министерство по древността на Коптския музей в Кайро. Така започва сагата около манускриптите, придобили известност като “Библиотеката от Наг Хамади”. 

Мохамед Али Самман показва папирусните свитъци, които са с формат около 25х15 см, на местен християнски свещеник. Той от своя страна веднага разбира, че пред себе си има древни книги, писани на коптски език. Така купува един от свитъците за 250 лири.

Точно този 70-страничен кодекс попада в музея, а френският египтолог Жан Дорес установява, че това е сборник от преводи на Новия завет, направен през IV век. В сборника са включени неизвестното по-рано Евангелие от Тома, единственият пълен текст на Евангелието на Филип, апокрифи на Апокалипсиса и Деяния на апостолите.

В средите на историците и теолозите откритието има ефекта на взривена бомба. Свитъците от Наг Хамади съдържат около 1200 страници. В кодексите са записани 52 основно гностични трактата. Предполага се, че са принадлежали на манастира “св. Пахомий Велики”, който се намирал в близост до мястото, където са открити. Изследователите смятат, че са заровени около 367 година, когато църковният канон налага пълна забрана за употребата на някои евангелия. В момента се съхраняват в Коптския музей в Кайро.

Около тях постоянно се води разгорещена полемика. Анализът им неминуемо води до ожесточени спорове в средите на учени и теолози. На изследването им са посветени десетки трудове и в пъти повече научни статии – като се започне от монографии с розенкройцерски уклон и се стигне до статии, в които се отправят директни обвинения спрямо висшите духовници за това, че участват в заговор, целящ Библиотеката от Наг Хамади да бъде “изтрита” от съзнанието на човечеството.

Учените обаче не спират и днес да повдигат въпроси, касаещи възможните социални последици на това наистина епохално откритие.


0 коментара:

Публикуване на коментар