4 октомври 2019 г.

Рембранд Харменсон ван Рейн е най-големият художник от златния век на холандската живопис. Един от първите, които започват да изобразява на платната си хората, търсейки движението –картините му като че ли имат един нов слой реалност, което пък дава тласък на живопистта по цял свят.

Историците на изкуството, давайки оценка за влиянието на майсторството му, твърдят, че Рембранд изпреварва с два века своето време. Най-голям интерес в работите му предизвиква търсенето на предаването на човешките емоции, вниманието към и много финото предаване на детайла. Преди Рембранд тази техника не е толкова добре развита.

Всъщност, наследството на художника е оценено с цялото полагащо му се достойнство едва два века по-късно.


Рембранд Харменсон ван Рейн се ражда на 15 юли 1606 година в провинцията на кралство Холандия, в семейството на мелничар. Посещава латинско училище, на 13 години започва да учи живопис, а когато е на 17 години попада в Амстердам при известния майстор на четката Питер Ластман. На 19 години се връща в родния си град, събира свои ученици и заедно с приятеля си Ян Ливенсон отварят собствена работилница.




Под влиянието на Ластман и художниците от школата на караваджистите, Рембранд започва да експериментира със светлината, използва ярки наситени цветове и се стреми да пресъздаде всички детайли в картините си. “Кръщението на евнуха” (1626), “Алегория на музиката” (1626), “Давид пред Саул” (1627), “Симеон и Анна в Храма” (1628), “Христос в Емаус” (1629) – това са все картини от ранния му период, където особено ясно си личи пристрастеността на художника към цветността и детайлите в образите.


Когато е на 25 години Рембранд се мести да живее в Амстердам, където се запознава с работите на най-известния в онзи момент художник – Рубенс, и се оказва много силно повлиян от него. Рембранд рисува множество портрети, в които мимиката на лицата е предадена до съвършенство. От амстердамския му период са картини като “Иеремия, оплакващ разрушаването на Йерусалим” (1630), “Въздвижение на кръста” (1633), “Сваляне от кръста” (1632/1633).




Славата идва при Рембранд през 1632 година. Тогава рисува груповия портрет “Урок по анатомия при д-р Николайас Тулп”. След това поръчките за платна заваляват една след друга. По същото време се жени за дъщерята на бургомистъра (кмета на Амстердам) – Саския ван Ойленбург, която му се пада и негова братовчедка. Пред художника се отварят вратите на най-разкошните домове в града.


Използвайки техниките на италианските живописци, Рембранд работи върху съчетаването на светлина и сенки и създава редица картини по блиблейски сюжети: “Даная” (1636/1643), “Похищаването на Европа” (1632), “Похищаването на Ганимед” (1635), “Пирът на Балтазар” (1635), “Жертвоприношението на Авраам” (1635).


В разцвета на силите си Рембранд създава своето най-мащабно платно – четириметровата картина “Гилдията на стрелците на капитан Франс Банинг”, известна като “Нощна стража”. Картината е рисувана през 1642 година по поръчка на гилдията на стрелците. Историците твърдят, че именно с тази картина Рембранд прескача няколко века и предсказва художествените находки на XIX век – епоха на реализъм и импресионизъм.



Образите на платното на Рембранд са до такава степен одухотворени, че съперничат на постиженията на много по-късните автори. Обаче прототипите на персонажите, пресъздадени на заден план на платното, намират картината за неудачна. От този момент славата на Рембранд започва да гасне. През същата година от туберкулоза почива и любимата жена на художника.


През следващите години Рембранд се усъвършенства в гравюрите. Върху най-известния от офортите му - “Христос изцерява болния”, Рембранд работи цели седем години. Творбата е известна като “Картина за стотици гулдени”, защото именно за такава колосална за времето си сума е откупена.


После Рембранд се концентрира върху рисуването на едромащабни фигурни композиции. Пример за такава творба е “Аристотел с бюст на Омир”, която художникът рисува през 1653 година за видния сицилийски аристократ Антонио Руфо. През 1961 година наследниците на Рембранд продават на търг картината. Метрополитън музей в Ню Йорк плаща за нея над два милиона долара.


Историците на изкуството са единодушни, че геният на Рембранд се развива само във възходяща посока и последните работи на художника са просто гениални. В края на дните си авторът е привлечен от най-силните моменти на човешките емоции, затова и картините му са наситени с такива сюжети. През това време са създадени “Артаксеркс, Аман и Естер” (1660), “Отричането на апостол Петър” (1660), “Завръщането на блудния син” (1666/1669), “Еврейска невеста” (1665). Във всички тях драматичното напрежение е просто осезаемо.


Рембранд почива на 4 октомври 1669 година в Амстердам. Погребан е в гробището на църквата “Вестеркерк”, но гробът му не е обозначен.

През живота си създава над 350 платна, около 100 рисунки и около 300 офорта.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...