Гарваните умеят да извличат поуки от смъртта на "роднини"

Миналата година на една от улиците в Сиатъл ежедневно се разиграва необичаен спектакъл. Всеки път “постановката” започва с това, че жена разпръсква по тротоара ядки и парченца сирене. Богатото угощение веднага бива забелязано от градските гарвани, които налитат да похапнат. През това време жената ги наблюдава от далеч. Докато ятото гарвани си хапва, към тях се приближава мъж с латексова маска на лицето, който носи препариран гарван. Жената наблюдава как реагират на това птиците. Така се провежда експеримент, който търси отговор на въпроса, как гарваните възприемат на смъртта на "роднина".

Работата си Кайли Суифт от университета във Вашингтон провежда под ръководството на биолога и орнитолог Джон Марцлав. Учените искат да изяснят, защо около умрял гарван се събира цялото ято и започва шумно да грачи.

В началото на експеримента Суифт няколко дни наред поставя на едно и също място храна за гарваните. Когато птиците привикват да се събират на това място, тя пуска свой помощник да постави “мъртвия” роднина сред хапващото ято. В този момент птиците атакуват помощника, събирайки се около трупа на “роднината”.

Понякога доброволците изнасят мъртви гълъби. Само в 40% от случаите, когато мъртвата птица е гълъб или врабче, се наблюдава характерната реакция от страна на гарваните. Ако помощникът на Суифт е с празни ръце, птиците изобщо не му обръщат внимание и се завръщат към лакомото поглъщане на храната.

Понеже гарваните имат способността да различават човешките лица, наложило се помощниците на биоложката да носят латексова маска. Отстрани тази сценка изглежда доста страшно, шегува се Суифт. Но маската е необходима, за да може по време на целия експеримент гарваните да виждат едно и също лице, т.е. да приемат, че един и същи човек излиза при тях и им носи нещо, или пък е “с празни ръце”.

След шест седмици гарваните продължават да реагират по един и същ начин на появата на “техния човек”. На помощници, облечени в други дрехи и с други маски почти не реагират.

Експериментът показва, че видът на мъртви гарван сериозно повлиява реакциите на живите му събратя. В продължение на няколко дни, след като на ятото е показван препарираният "роднина", птиците не докосват оставената им  храна. Когато им донасят умрял гълъб или врабче, такава реакция не се наблюдава.

Изследователите достигат до извода, че гарваните обръщат голямо внимание на умрели техни “роднини”. Вероятно правят това, за да съберат колкото се може повече информация за заплахи в близост и за да си осигурят собствената безопасност. Това е начинът, по който гарваните се учат да бъдат внимателни.

Видът на мъртъв гарван съобщава на живите, че мястото, където е трупът, крие някаква опасност. И птиците не биха се появили отново на това място, ако нямат по-важна причина (богато угощение, например). Шумът, който вдигат при такива случаи, вероятно иска да привлече вниманието и на другите “роднини”, за да научат и те клюката – "не ходете на това място, има умрял от нашите”.

По-рано група японски биолози установи, че гарваните в интелектуално отношение значително изпреварват останалите птици, най-вече заради степента на развитие на мозъка си. А учени от Нова Зеландия в поредица от експерименти доказват, че тези птици умеят да откриват скрита храна, използвайки огледала, за да "шпионират" хората, които я крият.