30 октомври 2017 г.

Всичко започва с хляба.

Брашнеста ръжда по ръжта
В Европа, през средните векове и началото на Ренесанса, хлябът е приготвян предимно от ръжено брашно. А ръжта и някои близки до нея култури, много често са заразени със спорите на брашнестата ръжда (вид гъба), които в по-големи дози може да се окажат смъртоносни. В същото време, малки дози от същите тези спори са мощно халюциногенно средство. В летописи от ония времена често се споменава за нещо, от което страдали европейците - наричали го "танцуващо побъркване". На улиците по градовете и в селата можело да се видят групи танцуващи хора със запенени уста, които дърдорели каквото им дойде на ум. И този танц продължавал докато не припаднели от изтощение. Хората, преживели такова "полудяване" по-късно разказвали за невероятните видения, които ги спохождали. (През ХХ век, докато изследвал брашнестата ръжда, Алберт Хофман открива халюциногенните свойства на ЛСД.)

И както много често се случва в подобни ситуации, хората решили да се възползват от тези знания и да намерят как да използват свойствата на брашнестата ръжда. Покрай това започнали да търсят и други растения с подобни въздействия. Дейвид Крол (David Kroll) от Forbes пише, че халюциногенни вещества се съдържат също в Atropa belladonna (обикновена беладона), Hyoscyamus niger (Черен блян или Черна попадийка), Mandragora officinarum (Лекарствена мандрагора) и Datura stramonium (Татул). През XVI век лекарят на испанския двор Андрес де Лагуна (Andrés de Laguna) заявява, че намерил "гърне, пълно със зелен мехлем, приготвен от такива треви като бучиниш, беладона, черен блян и мандрагора", в дома на човек, обвинен в магьосничество.

Но от къде в легендите се появяват метлите? Работата е в това, че за да достигнат до халюцинациите, първите наркомани практикували малко по-сложен метод в употребата на наркотиците, отколкото простото му поглъщане. При поглъщането на тези "стари халюциногени" имало много странични неприятни ефекти - тежест, повръщане, раздразнение на кожата... Тогава хората разбрали, че ако тези вещества попаднат в организма през кожата, то може да се избегнат неприятните странични ефекти. Освен това открили, че веществата най-добре се поемат през потните жлези под мишниците и лигавиците на половите органи.

Така хората използвали натрупаните знания в областта на фармакологията за производството на наркотични мехлеми - тоест "вещерски пособия". А за да се нанесат тия мехлеми с максимална ефективност, се възползвали от един инструмент от домашното стопанство - метлата. И по-специално - надявам се улавяте мисълта - с дръжката на метлите.

В един документ от 1324 година се казва следното:
"При един обиск в стаята на млада жена открили тръба с мазило, с помощта на това тя нанасяла веществото, а после дълго време подскачала и бягала".

През XV век Джорданес де Бергамо (Jordanes de Bergamo) пише следното:
"Простият народ вярва, а вещиците си признават, че в определени дни или нощи мажат дръжките на метлите си с мехлеми и ги яхват, докато отиват на определените предварително места за сборища; или си мажат мехлема под мишниците или на други окосмени места".

Това изяснява как се появяват метлите. Обаче, какво става с летенето на тях?
Отчасти образът с летенето на метли се обяснява с ролята на метлата в езическите култове. Метлата въплъщава в себе си баланса на мъжката енергия (дръжката, превръщаща се във фалически символ) и женската енергия (метличината) - това е обяснението, защо метлата често е използвана в брачните ритуали. Далеч по-правдоподобно обаче звучи обяснението, че хората, "яхнали метлата", намазана с халюциногенни мазила, буквално са ползвали дръжката й, за да се отдадат на блаженството. Практически са ползвали метлите за "да полетят".

По всяка вероятност точно това се е случвало. През 1966 година Гюстав Шенк (Gustav Schenk) описва ефектите от въздействието на тропановите алкалоиди по следния начин:
"Зъбите ми са яко стиснати и ме обзема безумна ярост... но аз знам, че ме изпълва особено чувство на радост, свързано с това, че краката ми са много леки, че самият аз ставам по-голям и се освобождавам от тялото си. Всички части на тялото ми като че ли се отделят една от друга, и се плаша, че ще се разпадна на части. В същото време усещам упоителната сладост на чувството, че летя... Летя към целта на моите халюцинации - облаците, небето, стада животни и реки от течен метал - всичко се върти около мен."

Сега знаете цялата история - от ръжта до летящите метли. Но в чисто културното въображение не се налагало "вещиците" да променят чисто битовото предназначение на метлите, за да ги обвинят в "магьосничество". През 1976 година Линда Капораел (Linnda Caporael) публикува работата си, в която предполага, че през XVII век Масачузетс става неволна жертва на масово заразяване на ръжта със спори на брашнестата ръжда. Около работата й и до днес се спори, но учените все пак смятат, че предположенията й имат достатъчно основания: През 1692 година Масачузетс действително преживява бум в заразяването на посевите с тази гъба, която е в основата на много от "вещерските мехлеми".
А къде е бил епицентърът на заразата? В Салем (съдебният процес на Салемските вещеци е точно от 1692г. - бел. ред.)
Меган Гарбер, "The Atlantic"

0 коментара:

Публикуване на коментар