31.10.16

На 31 октомври 1984 година, след предателство в личната й охрана, загива Индира Ганди. 
През 70-те и 80—те години на ХХ век в света има две жени, които играят важна роля на глобалната политическа сцена. Британия се управлява от желязната ръка на Маргарет Татчър. В страните от социалистическия блок „желязната лейди“ е истинско въплъщение на империалистическото зло. На другия край на света в бившата британска колония Индия правителството пък е разглеждано като едно от най-приятелските и олицетворява борбата на страните от „третия свят“ за независимост и бързо развитие.

За доброто отношение към кабинета и лично към Индира Ганди допринасят приятелските отношения на „големия брат“ в соцлагера – СССР, към Индия в следвоенния период. Индира Ганди обаче е всичко друго, само не и познатите ни от Боливудските продукции пеещи сълзливи дами.
Премиерът на Индия е твърд политик, на моменти дори жесток, и по нищо не отстъпва на британската си колежка, която – между другото – влиза в политиката далеч след Индира Ганди.

Индира е дъщеря на първия министър-председател на независима Индия – Джавахарлал Неру. Получава образование в Британия и след завръщането си у дома става личен асистент на баща си, съпровождайки го в много от работните му посещения. С времето трупа опит, а заедно с това и влияние в политическия живот в страната.
По онова време, жените в политиката са нетипично явление не само в Индия, но и в света изобщо.

През 1964 година Джавахарлал Неру почива. Това е човекът, който по авторитет отстъпва вероятно само на Махатма Ганди. Тук е мястото, да се уточни, че Индира Ганди, въпреки съвпадението на фамилиите, няма никаква роднинска връзка с Махатма Ганди.

През двете години след смъртта на баща й, Индира Ганди заема поста на министър на информацията и радиопредаванията. През 1966 година застава начело на правителството и с това става и втората жена в света, заемала поста министър-председател.

49-годишната Ганди се озовава на кормилото на Индия, когато страната се намира в тежки условия – социалните, икономическите, както и вътрешно- и външнополитически проблеми са много и са трудно решими.
В Индия, с нейната сложна кастова структура на обществото, с междурелигиозните й проблеми, ниският социален статут на жените, всичко трябва да се извършва с много внимателно премислени ходове и е почти невъзможно да се търсят консенсусни решения.
Премиерът Ганди се налага да действа с решителност, без да се бои нито от конфликтите с довчерашните си съмишленици, нито от военен конфликт със съседен Пакистан. Жертва на политическата кариера става личният живот на Ганди. Заради благото на страната министър-председателят загърбва личния си живот, но изисква и от съратниците си същата жертва – нещо, което не винаги среща разбиране.

Мерките, които предприема Ганди задвижват Индия. Когато опонентите й са близо до това, да я принудят със силови средства да подаде оставка, „майка на нацията“ не се поколебава да обяви извънредно положение в страната.
През 1977 година обаче Индира Ганди претърпява съкрушителна загуба на изборите и напуска поста на премиер. За всички наблюдатели отстрани изглежда, че с кариерата й на политик е приключено. Обвиняват я в корупция, дори е поставена под домашен арест. Но Индира отново показва твърдостта на характера си. През 1980 година отново сплотява около себе си съмишлениците си и печели изборите в страната, след което става пак министър-председател.

Нещо повече – авторитетът и популярността й бележат нови върхове. Баща й, Джавахарлал Неру е наричан от народа „баща на нацията“. Дъщеря му, по аналогия, се сдобива с титлата „майка на нацията“.
Но популярността и авторитетът не могат да избавят никого от политическите проблеми. В началото на 80-те години правителството на Индия се сблъсква с проблемите, създавани от сикхските сепаратисти в щата Пенджаб.
Радикалните екстремисти искат създаването в Пенджаб на независимата държава Халистан. И изобщо не става дума за мирни протести, а за откровена въоръжена съпротива.

Лидерът на радикалните сепаратисти Джаранил Сингх Бхиндранвале през 1982 година се заселва на територията на главната светиня за сикхите – Златния храм в Амритсар. На практика храмът се превръща в щаб-квартира на терористите. Там се складира и се произвежда оръжие.
Откритият конфликт със сикхите на територията на главната им светиня би се оказал с много тежки последици. Министър-председателят Индира Ганди много добре разбира това. Но тя разбира и друго – бездействието на властите в подобна ситуация ще е още по-опасно и пагубно.
В началото на юни 1984 година подразделения от 9-та пехотна дивизия на Индия блокират храма, като периодично избухват престрелки с укрепилите се в него екстремисти. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че освен терористите в храма се намират и обикновени хора, държани като заложници.

Министър-председателят Индира Ганди взема трудното решение и нарежда провеждането на операция по „прочистване“ на храма. Акцията получава кодово название „Синя звезда“.
На 5 юни 1984 година е отправен ултиматум към окупантите да се предадат незабавно. От територията на храмовия комплекс излизат 129 души. Вечерта на същия ден военните започват щурм на комплекса.
Съпротивата на екстремистите е сломена едва, след като в акцията се намесват и танкове. „Прочистването“ на храма продължава до 9 юни.
Според официалните данни в атаката загиват 83 военнослужещи и 492 човека, намирали се по време на акцията в храма – сред тях има както екстремисти, така и мирни граждани. Сред жертвите от цивилното население са 30 жени и 5 деца. Убит е и лидерът на екстремистите Джарнаил Сингх Бхиндранвале.
Радикалните елементи обаче твърдят, че войската е убила над 10 хиляди сикхи, основно сред мирното население.

Тактическата задача е решена. Мнозина обаче са на мнение, че щурмуването на храма е голяма грешка. В армията на Индия служат много сикхи и след операция „Синя звезда“ голяма част от тях започват да дезертират.

Индира Ганди не веднъж е предупреждавана, че екстремистите се готвят да й отмъстят. Настоятелно я съветват да смени охраната си, която се състои от сикхи, но премиерът на Индия смята, че подобен ход би се изтълкувал като недоверие и ще доведе до още по-голям разкол в обществото.
Съветвана е да носи бронирана жилетка, но тя се шегувала, че „ще я прави дебела“.

Не оставайте с впечатление, че Ганди е небрежна към собствената си сигурност – напротив, много добре разбира, че над нея е надвиснала опасност. Но когато и говорят за опасността, тя им изтъква примера на Махатма Ганди, загинал от ръката на фанатик, и въпреки това никога не отрекъл се от принципите си. „Мъченическият край не е край, а само начало“, обича да казва Индира Ганди.

Сутринта на 31 октомври 1984 година Индира Ганди по план трябва да запише телевизионно интервю с английския писател Питър Устинов. Министър-председателят се подготвя в личните си помещения и по пътека през вътрешния двор на резиденцията си се отправя към залата за приеми.
По пътеката патрулират двама охранители от личната й охрана - Беант Сингх и Сатвант Сингх. Когато се изравнява с тях министър-председателят ги поздравява. В отговор на поздрава й единият от охранителите вади пистолета си и стреля три пъти в тялото й. След него другият охранител започва да стреля с автомата си.

При аутопсията лекарите откриват в тялото на Индира Ганди 20 куршума. Въпреки това, тя е все още жива, докато я карат с линейка към болницата. След като чуват стрелбата, в двора се втурват други членове на охраната, които разстрелват на място екзекуторите на Ганди. В болницата обаче докторите са безсилни да сторят каквото и да било – много от жизненоважните органи на министър-председателя са поразени. Осем от огнестрелните ранни се оказват смъртоносни за Индира Ганди.

Индия обезумява от скръб. Жестокостта ражда жестокост – за гибелта на Индира Ганди заплащат с живота си хиляди невинни сикхи, които загиват по време на избухналите в страната погроми.

По индуистките обредни традиции тялото на Индира Ганди е кремирано на брега на река Джамна. Погребалната й клада е запалена от сина й Раджив Ганди, който, обръщайки се към многохилядното множество, събрало се на погребалната церемония, казва: „Майка ми даде живота си за това, всички индийци да живеят като едно семейство. Не позорете паметта й!“. 

Раджив Ганди става политически наследник на майка си, точно както тя наследява своя баща Джавахарлал Неру. Като министър-председател Раджив Ганди продължава политическия курс, поет от майка му. И споделя нейната съдба – през 1991 година загива в атентат, извършен от терористка-камикадзе, член на екстремистката организация „Тигри за освобождение на Тамил – Илама“. Терористичният акт е извършен в отговор на въвеждането на индийски войски в Шри Ланка.

Малко преди смъртта си Индира Ганди казва: „Всички дадени ми в този живот дни ще бъдат посветени на служба на народа. И даже когато умра, сигурна съм, че всяка капка от моята кръв ще подхранва живота в Индия, ще я прави по-силна“. 

От истинският политик, за разлика от политическия деец, се иска не само умение да убеждава, но и готовност да се жертваш в името на страната си. В този смисъл министър-председателят Индира Ганди е еталон за висша политика.

0 коментара:

Публикуване на коментар