21.9.17

За едни е светец и пример за отстояване на вярванията, за други – религиозен екстремист и фанатик. На 21 септември 1452 година в семейството на благородници във Ферара се ражда Джироламо Савонарола. Получава светско образование и започва да се занимава с медицина, но неусетно се увлича по теологичните науки. В юношеските поеми на Савонарола вече се вижда онази характерна за него загриженост за нравствения упадък на епохата и тоталната развала, царяща в църковните среди.

През 1475 година става монах в доминиканския манастир в Болоня. След години на обучение през 1482 година е преместен в манастира Сан Марко във Флоренция – градът, който по-късно ще нарече “градът на моята съдба”. Проповедите на Савонарола постепенно започват да стават все по-популярни сред флорентинци. Едновременно преподава в Болоня и Ферара, но и много пътува, за да проповядва в Бреша и други градове из Ломбардия. През 1490 година Лоренцо Медичи нарежда на Савонарола да се завърне отново във Флоренция. Веднага след като се прибира “у дома”, Джироламо произнася няколко яростни проповеди, в които критикува принцовете Медичи, папа Александър VI (Родриго Борджия) и предсказва настъпването на катастрофи, божие наказание и каквото още се сетите от този род. Повод за тези му “видения” са разврата и покварата, царящи както в обществото, така и сред “високите етажи” в католическата църква. Въпреки че е предупреждаван многократно да смекчи тона на нападките си, Савонарола не само не спира, а напротив – езикът му става по-остър, а критиките още по-убийствени.

През юли 1491 година е избран за настоятел на манастира “Сан Марко” и това му дава повод да демонстрира още веднъж независимост, като отказва да се яви на почетна аудиенция при Лоренцо Медичи, въпреки че манастирът се издържа основно с дарения от фамилията Медичи. На 5 април 1492 година Савонарола преживява своето божествено видение, според което “вижда Мечът Господен и го призовавам, при това скоро”. Три дни по-късно, на 8 април, умира Лоренцо Медичи Великолепни. Същата година Родриго Борджия става папа под името Александър VI. Заплахата от френска инвазия на Италийския полуостров става все по-осезаема. И всички тези събития като че ли идват точно, за да потвърдят пророческите видения на Савонарола.

През 1494 година френският крал Шарл VIII прогонва от Флоренция управляващата фамилия на Медичите. На поста управител на града е назначен Савонарола. За няколко години под негово управление градът се превръща в република, но много запада. Доминиканецът постоянно въздейства с фанатичните си проповеди на флорентинци. Докато се стигне до лудостта на 7 февруари 1497 година, когато в Кладата на суетата политат и книги, и произведения на изкуството.

В деня на Сирни заговезни (или както го наричат в католическия свят – Тлъстия вторник) през 1497 година на централния площад във Флоренция се издига една клада. Кладата на суетата. Тълпите флорентинци хвърлят в огъня книги, накити, огледала, музикални инструменти, картини и… всичко, което може да се сметне, че подтиква човек към суетност.

Лудостта на тълпите е провокирана от Джироламо Савонарола. Доминиканският свещеник е фанатичен в своето схващане за аскетичен живот, без всякакви изкушения.

По това време – началото на 1497 година - Флоренция вече е разделена на две – едните са яростни защитници на Савонарола, другите – също толкова яростни негови противници. През месец март агентите на фамилия Медичи провокират безредици в града, който през трите години управление на Савонарола е достигнал до тотален упадък.

През май, само три месеца след лудостта на Кладата на суетата, папата отлъчва Савонарола от църквата, а през февруари 1498 година търпението на Александър VI окончателно свършва. Призовава видните личности да спрат непокорния монах.

Отново се стига до провокации и бунтове във Флоренция. Тълпите обсаждат манастира "Сан Марко" и настояват Савонарола да се подложи на "изпитанието чрез огън". Доминиканецът отказва и провалът му окончателно настройва флорентинци срещу доскорошния кумир. Савонарола и най-приближените му са арестувани. Процесът срещу тях продължава малко повече от месец, а на 22 май 1498 година е произнесена смъртна присъда.

На следващият ден Джироламо Савонарола и близките му последователи Доменико Буонвичини и Силвестро Маруфи са екзекутирани пред събралата се да наблюдава екзекуцията огромна тълпа. Савонарола и споделялите възгледите му  първо са обесени, а след това телата им са изгорени на клада.

0 коментара:

Публикуване на коментар