21.9.16


Определят го като основоположник на научната фантастика на ХХ век и един от майсторите на критическия реализъм. През живота си пише около 40 романа и томове с разкази, няколко десетки съчинения на философска, социологична и историческа проблематика, в които прави доста сполучливи политически и социологични предположения за бъдещия свят. Към това трябва да се добавят и няколко книги за деца, както и автобиографията му.

Хърбърт Джордж Уелс се ражда на 21 септември 1866 година в лондонското предградие Бромли. Семейството му се издържа от търговията, която баща му върти в не много големия си магазин. Още от детските си години се пристрастява към четенето. Завършва Лондонския университет през 1888 година, а след само четири години получава две научни степени – по биология (впоследствие става доктор по биология) и става преподавател по точни науки в колеж.

По същото време започва да пише и статии, за да се “превключи” изцяло към журналистическия занаят през 1893 година. Първото му произведение е и сред най-популярните в света – през 1895 година излиза романа “Машината на времето”, който веднага му донася известност и световно признание. Следват книгите “Островът на д-р Моро” (1896), “Невидимият” (1897), “Война на световете” (1898), “Първите хора на Луната” (1901), “Храната на боговете” (1904) и други. Всички тези творби му носят славата на най-добрия в експеримента с научната фантастика, писател, способен да направи и най-дръзкия замисъл да изглежда правдоподобен.

В романите си Уелс акцентира върху проблема с бъдещето на човешката цивилизация, в което технологиите и научния напредък се развиват с прекалено бързи темпове. Писателят не веднъж е изразявал мнението, че е необходимо да се постъпва внимателно и новото да се въвежда постепенно както в политиката, така и в науката и обществените отношения. Много от работите на Уелс са посветени на социалния критически анализ. Тезата, която именитият писател защитава е, че развитието на обществото само в рамките на буржоазните отношения ще доведе един ден до израждането и гибелта на човечеството.

В творчеството на Хърбърт Уелс има и цикъл от любовно-психологически произведения, посветени на темата за брака, свободата на отношенията и равенството между половете. Най-известни от този цикъл са “Ана Вероника”, “Новият Макиавели”, “Брак”, “В тайниците на сърцето”. Като писател-социолог Хърбърт Уелс през цялото си творчество прекарва една основна идея: да убеди с творбите си читателя, че е необходимо да вложи всичките си сили в създаването на едно по-добро бъдеще. Мечтае за създаването на единна Световна Държава “без крале, граници и национализъм” и си признава, че единствената книга, в която е заявил всичките си идеи е “Какво правим с живота си?”, излязла през 1931 година. Като най-важно свое произведение определя “Трудът, богатството и щастието на човешкия род”.

През 1927 година излиза романът “Навечерие”, в което Хърбърт Уелс застава активно на страната на антифашистите. В “Светия терор”, отпечатан през 1939 година, Уелс описва психологическите етапи на формиране на личностите на съвременните диктатори, като използва примери от кариерите на Сталин, Мусолини и Хитлер.

Последната му творба “Разум на края на бездната” (1945) е пълна с песимизъм за бъдещите перспективи на човечеството. Произведенията на Хърбърт Уелс са преведени на много езици, много от романите му са екранизирани. Животът на Уелс преминава между дома му в Лондон и на френската Ривиера. Изнася много лекции по цял свят и често му се налага да пътува. Женен е два пъти – първият му брак изтрайва едва 4 години, но с втората си съпруга Еми Катрин Робинс преживяват заедно 33 години. Раждат им се двама синове – Джордж Филип и Франк Ричард.

Хърбърт Уелс почива на 13 август 1946 година в Лондон. След смъртта му, изпълнявайки завещанието му, двамата му синове кремират тялото и разпръскват праха на големия писател над водите на Ламанша.

0 коментара:

Публикуване на коментар