Вергилий - поетът, дръзнал да се съревновава с Омир

За изучаващите хуманитарни профили Вергилий винаги е бил труден за четене. Толкова е досаден, но се налага да го познаваш, защото именно той дава импулс в развитието на литературата, както и маса сведения за Древен Рим.

Ако не познавате творчеството на Публий Вергилий Марон, ето ви кратка характеристика. Вергилий е смес между пропаганда и пасторал. В неистовия си стремеж да запази подарените му от Октавиан Август земи и имения, той полага всички сили да прославя подвизите на патрона си. Когато обаче всичко това вече е ненужно – т.е. малко преди смъртта си, Вергилий, вероятно в акт на разкаяние, че е служил на лицемерието на непровъзгласилият се император, помолил приятелите си да изгорят всичките му недописани “агитационни писания”. В това число е и главният труд на живота му – “Енеида”.

Вергилий води многогодишно съревнование с Омир – поет, живял седем века преди него. Но по всичко си личи, че римлянинът губи “двубоя”. Дори пионерът в поезията Омир е къде по-добър от него. Не само като летописец, но и като автор изобщо. Омир не се притеснява да критикува нито царе, нито богове. Вегилий пък не пише и строфа, без да прибегне до пресилен патос.
С други думи: “Енеида” може спокойно да се нарича пародия на Омировата “Одисея”, а Вергилий не е от класата на Великия Слепец.

Тогава, ще се запитате, защо на Вергилий се отделя толкова внимание? Причини си има.
Първо, в онези времена всяка мащабна дейност не остава незабелязана от околните. А Вергилий се слави с голяма плодовитост.

В Средновековието пък Вергилий е възприеман така, както ние днес възприемаме Нострадамус. Писаното от него е детайлно разчетено и всяка една от двусмислените му фрази е разшифрована така, както днес тълкуват катрените на Нострадамус. Средновековните светила са предполагали, че именно Вергилий е предрекъл идването на Христос и настъпването с него на Златния век за човечеството. Вероятно това е причината, поради която Вергилий е изобразяван на икони, макар и без нимб на светец.



И не на последно място – малко или много Вергилий качва литературата едно ниво нагоре. Избягвайки от догматичното описание на масовката и грандиозните сцени, римлянинът набляга на детайлите в отделните персонажи на творбите му. Отделя голямо внимание на това, което наричаме “какво преживява героят”…
Накратко, нека смятаме Вергилий за баща на белетристиката.

О, да не забравим, Публий Вергилий Марон почива на 21 септември 19 г. пр.н.е., само месец преди да навърши 51 години.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>