22 септември 2017 г.

В живота на Александър Василиевич Суворов, прославеният непобеден пълководец, има много забележителни победи, за които той е удостоен с различни награди. Към края на живота му, за блестящата италианска кампания и уникалното прехвърляне през Алпите в Швейцария, Суворов получава титлата Италийски княз.

На 22 септември 1789 година на река Римник руско-австрийската армия, командвана от Александър Суворов печели една от най-големите битки в световната история.

И ако за подвизите на Суворов в Европа са чували дори и онези, които изобщо не се интересуват от история, малцина знаят защо понякога фамилията на пълководеца е изписвана като Суворов-Римниски.

Военните историци смятат сражението край река Римник за върха във военната кариера на Суворов. В тази битка той доказва знаменитата си теза, че “трябва да се воюва с умение, а не с бройка”.

В началото на поредната руско-турска война през 1787 година генерал-аншеф Суворов е назначен за командир на кинбурнския корпус, на когото е поверена отбраната на Черноморския бряг от устието на река Буга до Перекоп. В центъра на тази отбранителна линия е Кибурнската крепост, срещу която турците насочват първите си удари.
На 1 октомври 1787 година турският флот сваля на Кибурнската коса 5-хиляден десенат. Крепостта се отбранява от 4 000 руски воини, командвани от Суворов. Битката, в която самият пълководец е ранен два пъти, завършва с победа за руснаците и пълен разгром за турската войска.

След лечението Суворов продължава участието във войната, като навсякъде демонстрира яркия си талант на военачалник.
През 1788 година положението на турските армии се влошава значително – във войната, на страната на Русия, се включва и Австрия. В началото на 1789 година генерал Суворов приема командването на 7-хиляден руски корпус, чиято задача е да прикрива левия бряг на река Прут (реката тече по границата между Румъния и Молдова) и да помага на австрийските съюзници в случай на нужда. Необходимостта от помощ възниква, когато 30-хилядна турска войска под командването на Осман паша се готви да нанесе удар по 18-хиляден австрийски корпус, командван от принца на Саксония фелдмаршал Фридрих-Йосия Кобург.

Когато научава за плановете на турците, принцът спешно иска помощ от Суворов. Той реагира без забавяне и отрядът му се присъединява към австрийската дивизия. Обединените руско-австрийски сили под командването на Суворов напредват към град Фокшани, където на 21 юли 1789 година влизат в битка с армията османлии. Турците се оказват абсолютно изненадани от появата на руснаците в австрийските редици. Сражението завършва с победа за австрийско-руската групировка. Турската армия губи 1600 войници и офицери и се оттегля. Съюзниците губят 4 пъти по-малко войници – 400 човека.

След победата австрийската дивизия остава във Фокшани, а Суворов по заповед на командването тръгва да се присъедини към основните руски сили.
Но в началото на септември 1789 година историята се повтаря – австрийците отново се нуждаят от помощ. Срещу корпуса на принц Кобург тръгва 100-хилядна туска армия под командването на великия везир Юсуф паша.

Войските на Суворов този път са още по-далеч от австрийците, отколкото при предната нужда от помощ. Руският пълководец обаче дава заповед за незабавно връщане. Съобщенията, които си разменят Суворов и принц Кобург остават в историята. В изпратената от австрийския командващ бележка пише: “Спасете ни”. Отговорът на руския генерал е още по-лаконичен: “Идвам”.

На 10 септември корпусът на Суворов, преодолявайки въпреки лошото време 80 версти (около 90 км) за 70 часа, се съединява с австрийските сили.
Турците през това време заемат удобната позиция между реките Римна и Римник. От едната страна лагерът им е защитен от непроходими блата, от другата – от река Римна, която на този участък е непреодолима за пехотата. Турската конница може да действа на останалите участъци от позицията, така че за противниците й е абсолютно немислимо да атакуват.
Разположението на Юсуф паша се оказва непристъпно.

При това, срещу 100-те хиляди турски войници Суворов и Кобург разполагат със 7 000 руски и 18 000 австрийски войски. 25 срещу 100 – четирикратен превес в жива сила в полза на османлиите.

По време на военния съвет принцът на Саксония предлага противникът да бъде срещнат в отбранителна формация, което на пръв поглед е единственото разумно решение. Суворов само вдига рамене и категорично заявява, че не може и дума да става за отбрана, а трябва да се атакува.

Ако Фридрих Кобург със собствените си очи не се убеждава край Фокшани в гения на руския генерал, вероятно щеше да сметне Суворов за луд. Но в случая нещата не стоят така и австриецът отстъпва общото командване на Суворов, доверявайки се на таланта му да командва войска и да печели битки.

През нощта на 11 (22 по нов стил) септември 1789 година руските войски пресичат река Римна край селцето Чорешти – далеч от наблюдателните постове на турците.

В 6 часа сутринта руските полкове атакуват турския лагер. Атаката е посрещната с артилерийски огън от укрепения лагер, а срещу пехотата тръгва и турската конница. Удържайки натиска на конницата и след като превземат артилерийските гнезда, руските войски тръгват в атака срещу турския лагер, карайки турците да побягнат към река Римник. В този момент австрийските войски успешно отразяват мощна атака от страна на турската конница.

След разгрома на турския лагер руснаците се съединяват с австрийците при село Бокза. В три часа следобед 25-хилядната армия се устремява в атака срещу главният турски лагер край гората Крънгу-Мейлор. Ударът на австрийците в центъра на турските позиции е толкова мощен, че ангажира по-голямата част от османлиите в боя.
През това време Суворов със своите войници обхожда флангово противника. Открива район, в който укрепленията на лагера са все още недостроени и праща конницата си, за да пробие през това място. След тях тръгва и пехотата.

В главния лагер на турците цари пълен хаос. Юсуф паша се опитва да организира отбраната, но численото превъзходство на турците тук се обръща срещу самите тях. Панически бягащите хиляди войници буквално помитат онези, които се опитват да се сражават.

Любимата на Суворов щикова атака всява ужасен страх у турците. След пробива на руснаците в тила, паниката се предава и на частите, биещи се срещу австрийците.

Поражението се превръща в истинска катастрофа на брода през река Римник. Започва зловещо меле – някои се опитват да се спасят сами, други не искат да се разделят с конете си, а някои от турците се опитват дори да спасят имуществото си с камили. Цялата тази неуправляема маса започва сама да се унищожава: едни са стъпкани, други падат и се давят в реката.

Към шест часа вечерта всичко приключва. Общите загуби на турците са между 15 и 20 000 души. Останалата армия се разпръсва и на отделни групи се оттегля към османските владения.

Загубите на руско-австрийските сили са около 5-600 убити.

Победителите се сдобиват с огромни трофеи – 67 полеви и 7 обсадни оръдия, 6 мортири, 100 полкови знамена на турските войски, три укрепени лагера, много коне, камили и хранителни запаси. Сред трофеите е и личната хазна на Юсуф паша, която изобилства от сребърно- и златоткани брокати.

В турският лагер са открити още и много вериги. Те са изработени по заповед на Юсуф паша, който се надявал да вземе множество пленници.

Разгромът на 100-хилядната армия при Римник до голяма степен предопределя изхода от войната. До самия й край през 1791 година турците вече нито веднъж не предприемат настъпление на левия бряг на Дунав.

Много често победите на Суворов са оценявани твърде сдържано, което засяга честта на пълководеца. Но триумфът край Ремник е възнаграден по достойнство.

С поименен указ на императрица Екатерина II Суворов е удостоен с титла граф на Руската империя (с право на прехвърляне към наследниците) и е награден с орден Свети Георги I степен. Така се появява граф Суворов-Римински. С грамота на императора на Свещената Римска империя и по съвместителство на Австрийската империя Йосиф II, генерал-аншеф Александър Суворов е удостоен, с право на наследяване от потомството му, с графска титла на Римската империя.
Освен това Екатерина награждава своя генерал с диамантените знаци към Андреевския орден, който му е присъден за битката при Кинбурн, диамантени еполети, скъпоценен пръстен и шпага с лаврови венци и диаманти и надпис “Победителят на везира”.

Войниците обаче дават най-голямата награда на пълководеца. След сражението край Римник Суворов получава от тях прякора си “генерал Напред”.

0 коментара:

Публикуване на коментар