Смята се, че първите хора са се заселели по тези места преди повече от 10 000 години. Към момента на пристигането на европейците в региона са живеели няколко индиански племена. Първите преселници от Европа идват на това място, за да добиват дървесина. Последвани са от миньори, които разработват богатите минерални залежи. Така европейците постепенно заселват в района. Но истинските градчета започват да се появяват по време на строежа на Голямата северна железопътна магистрала (Great Northen Railway) през 1891 година.
В края на XIX и началото на ХХ век хората по различен начин гледат на този регион. За едни той е място, на което има много полезни изкопаеми за добиване, за други е просто земя, която трябва да се обработва, но никой не може да остане безразличен към уникалната красота на това кътче. Известният американски историк Джордж Бърд Гринел пръв лансира идеята в Монтана да бъде създаден национален парк. Именно усилията на този човек, подкрепян от други неравнодушни към каузата му, карат през 1910 година президента на САЩ Уилям Тафт да подпише указ, с който се учредява десетият по ред национален природен резерват – Глейшър.
Названието си паркът дължи на многобройните ледници (в превод от английски glacier — “ледник”). Но ако в средата на XIX век на територията на бъдещия парк е имало около 150 ледника, то към днешна дата те са едва 25. Учените алармират, че ако ледниците в парка Глейшър продължат да се топят със същите темпове, още през 2020 година може да изчезнат напълно.
0 коментара:
Публикуване на коментар