Експертите изследват 304 записа на композиции от всички краища на Земята – от традиционни, до съвременни изпълнения. След прослушването им, учените достигат до извода, че музиката по цял свят има универсални особености. Те присъстват във всяко произведение, независимо от жанра, било то хип хоп, класическа музика или алтернативен рок. Детайлният анализ, включващ и статистически, и филогенетични методи, помага на експертите да посочат еднаквите закономерности. Те се оказват 18.
Някои от тези общовалидни особености са известни на всички: ритъмът на музиката, наличието на повтарящи се удари, използването на широк диапазон от ноти (от ниските към високите). Освен това става ясно, че в света е по-популярен двуделният такт в музикалните произведения, отколкото триделния (с други думи – ритъмът на марша и полката са по-разпространени, отколкото ритъма на валса).
“Това се обяснява с логичното допускане, че имаме два крака, а музиката е свързана с природните ритми на движенията ни. Двуделните тактове са по-прости за танцуване и следване с координирани движения”, разказва ръководителят на изследването Патрик Саваж.
Учените изясняват и още нещо – мъжкото пеене преобладава в световен мащаб. Това се обяснява с древната традиция. Музиката от древността е начин за мъжете от много народности да започнат нови приятелства. Фактът, че жените по-рядко се впускат в музикалната сфера, вероятно е свързан с патриархалните порядки в повечето култури, смятат изследователите.
Друга универсална особеност – социалната функция на музиката. От незапомнени времена колективното пеене, свиренето заедно на музикални инструменти и племенните танци, са помагали за обединяването на народите. Днес сме свидетели на еволюция на тази функция – хората предпочитат да слушат музика “насаме”, без участието на други хора, което не помага за обединяването ни, подчертават учените.
“Изводите ни помагат да се обясни, защо хората създават музика. Резултатите от изследването ни показват, че най-много общи черти в музиката от цял свят се отнасят за неща, които позволяват на хората да координират действията си, а от там и основната функция на музиката – да обединява хората, да играе ролята на “социално лепило”, разказва участникът в екипа разработил изследването Томас Кари от Университета в Ексетър.
В бъдеще учените планират да сравнят влиянието на музиката върху различните видове, започвайки от птиците и китовете, и завършвайки с човек.
Припомняме, че друго изследване показа, че бавните композиции на Верди, фрагменти от 9-тата Симфония на Бетховен и от операта “Турандот” на Джакомо Пучини, притежават уникалното свойство да понижават кръвното налягане. Оказва се, че в тях се съдържат 10-секундни повторения, мелодични цикли, които съвпадат с периодичността на промяна на кръвното налягане в човешкото тяло.
0 коментара:
Публикуване на коментар