Прието е да се смята, че основният признак, по който съдим за външната красота, са симетричните черти на лицето. Специалистите по генетика са категорични, че минималните отклонения в симетрията на лявата и дясната половина на лицето ни е признак за здраве и “добри” гени. Обаче новото изследване показва, че в оценяването на женската красота мъжете се ръководят от съвсем други признаци.
За най-привлекателни представителите на силния пол намират дамите с младежки вид и съвсем “обикновени” външни данни, приближаващи се до средностатистическите. Изследователите провеждат експеримент сред 266 студентки на възраст между 18 и 30 години. Привлекателността на госпожиците е оценявана по техни снимки от “жури” от 44 хетеросексуални мъже.
Сред параметрите, които са оценявани са симетрия на лицето, съответствие на средностатистическия тип, женственост, младежки вид и т.н. Анализът на отговорите на мъжете се оказва изненадващ за учените. Оказва се, че мъжкото възприятие за лицето на дамите не се опира най-вече на симетричността, а от младежкото излъчване и съответствието на чертите на дамите на средностатистическите норми за женската външност в дадена териториална общност.
Действително, красотата на жената макар и важна, не е единственият фактор, определящ нейната привлекателност. Когато запознанството вече се е състояло и започва активното общуване, на преден план излизат други показатели, свързани с чертите на характера й. Грижовните, добрите, преданите жени стават по-красиви в очите на мъжете, а неуравновесените и раздразнителни представителки на красивата половина от човечеството започват да губят от своята привлекателност. Излиза, че Оскар Уайлд все пак има право.
0 коментара:
Публикуване на коментар