5.7.17

Спомняте ли си овцата Доли, след чието появяване целият свят беше убеден, че клонирането вече е достъпно за човек? Историята на опитите да “излъжем” смъртта е дълга и интересна, както и самата човешка история. Клонирането е само един от начините за протест на човек срещу смъртта.

Процесът, при който жив организъм се ражда след пренасянето на ДНК информацията от клетка на друг организъм – това е то клонирането.
Експерименти в тази посока с животински организми се правят отдавна. Трябва да се взе неоплодена яйцеклетка, на която да се махне ядрото, после на негово място да се имплантира ядрото от друга клетка, извлечена от ембрионална тъкан и новият организъм да се отгледа било то в епруветка или в сурогатна майка.

През февруари 1997 година светът научи за успешната крачка по пътя на клонирането, извършена от шотландски учени. Изследователи от Университета в Розлин, Шотландия, се похвалиха, че отглеждат първият топлокръвен клонинг – овца, която те кръщават Доли.

Овцата Доли се ражда на 5 юли 1996 година. В началото тя носи просто лабораторния идентификационен номер 6LL3. Името си получава по предложение на един от ветеринарните лекари, помагали при раждането ѝ. И въпреки че екипът е шотландски, и на тях не им е чужд типичният английски хумор. Тънката ирония, скрита в името на овцата е, че генетичният материал за нейното “създаване” е взет от клетки от вимето на друга овца. Доли е кръстена “в чест” на американската кънтри певица Доли Партън, която обича да акцентира на пищния си бюст.

Появяването на бял свят на Доли се пази в строга тайна няколко месеца, докато “създателите ѝ” успеят да получат патентните права по метода за клониране. От момента на разгласяване на информацията, Доли става най-известната и популярна овца в света. Естествено, както се случва със всяка знаменитост, и около нея се заформят купища слухове, предразсъдъци, митове и легенди.
Сред най-популярните е слухът, че Доли проявява необяснима за една овца агресивност. Лъжливите съобщения много детайлно обрисуват примери, чак до такива нелепици като разбити фотоапарати и ухапани журналисти. Всъщност, характерът на Доли по нищо не се различава от всичките ѝ милиарди флегматични “роднини”, пасящи по полята в цял свят.

Другият разпространен слух е, че клонираната овца остарява значително по-бързо от простите селски представители на Ovis aries. Тези данни, както се оказва по-късно, имат по-голямо съответствие с действителността. Според едно от научните обяснения бързото стареене при нея се дължи на програмираното в генетичния код ограничение за броя на деления на клетките и продължителността на живота при висшите организми.

Приказките, че Доли не може да има потомство, също се оказват пълня измислица. Тя става майка първо на агънцето Бони, след това ражда Сали и Рози, а накрая и тройката Люси, Дарси и Котън.



Но най-голям обществен резонанс научният експеримент възбужда с етичните си аспекти. Човечеството е стреснато от възможността да се клонират не само животни, но и хора. Темата става любима за обсъждане в средствата за масова информация. Дискусиите извеждат коренно противоположни възгледи по проблема. Стига се дори до там, че представители на религиозните институции започват да говорят за настъпващия апокалипсис.
В същото време учените предсказват нова епоха в генната медицина и генетиката въобще. Всъщност, ако съществува някакъв проблем, то той се състои в това, изобщо нужно ли е човек да създава нови организми, още повече – свои собствени копия?
Отговорите може да са много, и никой от тях не може да бъде игнориран. Привържениците на генната терапия ще настояват на перспективите, които се откриват пред медицината – използването на стволови клетки, получени от клонирани ембриони, например.
Класически настроените учени пък могат да ви убедят, че от фундаментална гледна точка клонирането на висши организми не представлява никакъв интерес.
И парадоксалното е в това, че всеки ще е прав. Много е вероятно човечеството никога да не постигне компромисно решение по проблема.

Първият клониран бозайник, овцата Доли, почива през февруари 2003 година. Лекарите откриват прогресиращо заболяване на белите й дробове, съпътствано и от изострен артрит. Затова вземат решение да я приспят. По-късно през същата година препарираната Доли е изложена в Кралския музей в Шотландия. Опитите в областта на клонирането продължават. Първите овце, в които са имплантирани човешки гени, се раждат през юли 1997 година и в чест на именитата си “братовчедка” Доли, получават сходните имена Поли и Моли.

0 коментара:

Публикуване на коментар