Това става ясно от експеримент, проведен от Дейвид Уайт и колегите му от Университета в Нови Южен Уелс (Австралия). Психолозите предлагат на част от участниците в експеримента да подредят свои снимки така, както те смятат, че ги представят по степен на “разпонаваемост” – т.е. най-напред онези, които според изпитваните най-близко предават външността им. След което молят други от участниците, наблюдавайки изпитваните от първата група, да направят същото със същите снимки. Учените получават различни подреждания на снимките. При това, онези, които подреждат собствените си снимки, поставят в началото най-малко доближаващи се до истинската им външност, отколкото “страничните” наблюдатели.
Резултатите са изненадващи за психолозите. В началото те предполагат, че хората, които всеки ден виждат себе си в огледалото, ще изберат снимки, които по-точно съответстват на външността им, отколкото непознатите. Но данните от експеримента сочат друго. “Страничните наблюдатели”, които само в продължение на една минута виждат непознатите за тях участници от първата група, подбират много по-точно съответстващи на външността им снимки. В експеримента участва и компютърен тест, който с помощта на софтуер също дава резултати, съвпадащи с тези на групата от “страничните наблюдатели”. Участниците, подреждащи собствените си снимки, не са толкова точни.
Според Дейвид Уайт, на обективната ни оценка за това, как изглеждаме в момента, пречи онова, което си спомняме за начина, по който сме изглеждали в миналото. Психолозите освен това забелязват любопитен детайл – всички участници успяват да намерят по-точните снимки, съответстващи на реалния човек, когато той е заснет усмихнат. Затова учените обръщат особено внимание на забраната да се усмихваме, когато се снимаме за документи, тъй като се смята, че в такъв случай се изкривяват нормалните черти на лицето.
0 коментара:
Публикуване на коментар