Гениално простото решение на природата, което позволява на октоподите да не се оплитат в пипалата си

От дълги години зоолозите се опитват да разберат, как октоподите успяват да координират движението на осемте си пипала, така че да не се оплитат в тях. Известно време битува теорията, че тъй като нямат твърд скелет тези мекотели не могат да извършват сложни движения и не са способни да координират прецизно пипалата си. Преди няколко години обаче Гай Леви (Guy Levy) и колегите му от Еврейския университет в Йерусалим доказаха, че октоподите са абсолютни “сръчковци” и са способни да извършват много сложни движения, най-малко “с една ръка”. И все пак, мозъкът дори на такива умни безгръбначни животни като главоногите мекотели, не е достатъчно сложно устроен, за да управлява цялата система от осем крайника. Някои от учените дори лансират идеята, че всяко от пипалата на октоподите разполага със своя собствена “независима” нервна система, така че да може да “взема решения” без намесата на главния мозък. Основание за такава теза дава фактът, че нервната система на октоподите е изградена от около 500 милиона неврона, а две трети от тях са “съсредоточени” в “ръцете” му, така че всяко от осемте пипала има с какво да “мисли”.

Експериментите продължават и новите резултати водят учените до по-различен модел – мозъкът на животното формулира общата задача, задава направлението на движението и целта, а всички детайли по изпълнението се прехвърлят към пипалата, които са свободни да правят каквото решат, стига да е за постигане на поставената цел. С други думи, всяка от осемте “ръце” разполага с голяма степен на свобода и сама по себе си би завела собственика си до под кривата круша, но всички заедно са способни да се справят с изпълнението на каквато и да е задача.

В нова статия за списание Current Biology, зоолози допълват теорията си за “движението на октоподите”. Оказва се, че посоката на движение не зависи от ориентацията на тялото им. Ние, например, както всички други двустранно симетрични животни, преди да тръгнем в някаква посока, първо трябва да “се наместим”, да се ориентираме в пространството. Октоподите също са с двустранно симетрични тела, но при това са способни да пълзят в каквото и да е направление, без преди това да се завъртат в нужната им посока.

От една страна тази възможност е свързана с това, че дори и на двойносиметричното тяло на октопода, пипалата са разположени все пак по окръжност, т.е. разположението на пипалата му е радиално симетрично. От друга страна се оказва, че “за да ходят” октоподите използват проста, но много красива стратегия – те просто се оттласкват от повърхностите, скъсявайки или удължавайки меките си, безкостни пипала. При движението всички пипала прости изтласкват тялото на мекотелото, а за мозъкът остава само задачата да избере и нареди на кое пипало е ред “да сработи”. Затова при октоподите не се наблюдава съгласувано ритмично движение на крайниците. Повечето от животните изработват свой собствен ритъм на движение. При октоподите се забелязва ритъм само при движенията на отделна “ръка”, но не и на всички крайници заедно.

По този начин октоподите са решили проблемът с координацията на големия брой пипала при нормалното, рутинно преместване от едно място на друго. Когато обаче на животното му се налага да “вземе” нещо или да се добере до даден предмет, вече не става само с просто оттласкване и в този случай координацията трябва да се случва по друг начин. Учените се надяват, че в бъдеще ще успеят да разгадаят и невронните механизми, които позволяват на октоподите да управляват и осемте си пипала в различни “режими”. На база на това пък може да създадем роботи, които да са способни да координират не по-зле от октоподите своите многобройни “крайници”.