За да разберат по-добре невробиологичните процеси около смъртта, изследователите предизвикват задушаване при девет лабораторни мишки. Състоянието на почти умрелите животни се наблюдава със специален прибор – комбинация между елкетрокардиограф и електроенцефалограф. Учените установяват, че в процеса на настъпването на самата смърт мозъкът е далеч по-активен, отколкото по времето, когато се събуждаме от сън. 30 секунди след като сърцето на опитното животно спира да бие, в кората на мозъка се отделят няколко десетки невротрансмитери и нараства активността на високочестотните мозъчни вълни. Като резултат от тези процеси вероятно възниква и нова връзка между мозъка и сърцето. Забелязано е, че при рязкото забавяне на сърдечния ритъм сигналите от мозъка буквално се синхронизират с пулсацията на сърцето. Доктор Джимо Борджигин предполага, че тази активация на мозъчната дейност при спирането на сърцето предизвиква предсмъртните видения, преживени от пациенти, които са били спасени в последствие.
При блокирането на сигналите от мозъка към сърцето учените са успели съществено да забавят фибрилациите на долните камери на сърцето, които препятстват изпомпването на кръвта. “Ако успеем да блокираме връзката между двата органа по време на спиране на сърдечната дейност, например с помощта на лекарствени препарати, ще имаме възможността да повишим шансовете за оцеляване на пациентите”, подчертава доктор Борджигин.
Според статистиката, в състояние на границите на клинична смърт само един на всеки десет пациенти е виждал “светлината в края на тунела” или пък е преживял някакво предсмъртно усещане. Учените не изключват възможността преживявания от този тип просто да биват заличени от паметта, подобно на начина, по който забравяме сънищата си.
0 коментара:
Публикуване на коментар