Оранжевото - най-използваният цвят в живописта

Иван Айвазовски "Деветата вълна", 1850 година

Аспирантът от Каролинския институт (Швеция) Мартин Беландер е извършил анализ на повече от 120 000 картини и открива, че в продължение на векове “най-популярен” цвят в европейската живопис е бил и си остава оранжевият. През XX век обаче сините тонове започват постепенно да го заместват.

Резултатите и алгоритъма на работата си, както и използваният софтуер Беландер публикува в личния си блог. Изображенията за анализ и нужната информация (например, за времето на създаване на картините и живописната техника, с която са реализирани) е събирана от отворени ресурси в интернет  — BBC, Google Art Project, Wikiart, Wikimedia Commons и други, както и от сайтовете на различни галерии. Използван е програмният език R (ползва се за обработка на статистически данни и работа с графики).

По начинът на рисуване платната са разделени на 4 категории: масло (110 042 картини), акрил (5442), темпера (1035) и други, смесени техники (4793). След това авторът изважда от списъка 1299 картини, чиято датировка не може да се определи с абсолютна точност. Така в списъкът за анализ остават общо 120 013 изображения на картини, нарисувани между 1250 и 2010 година. По-голямата част от картините датират между 1800 и 2000 година - 94 526 платна от този период са подложени на анализ. Затова и резултатите от изследването са най-показателни именно за този период.

Визуализацията на резултатите от анализа показват, че оранжевият цвят е бил и си остава най-популярен сред европейските художници. През ХХ век обаче, започвайки от около 1910 година, творците започват да използват в картините си все повече синия цвят. От 60-те години на миналия век тенденцията за увеличаване на синьото набира скорост и бележи пика си в края на 90-те години. Любопитното е, че нараства (но с по-слаби темпове) използването и на други цветове, с изключение на оранжевия, който бележи значителен спад. Загубите на “позиции” той дължи именно на “подмяната” му със синьо в платната на художниците.

Друг интересен факт от изследването е, че картините, рисувани с акрилни бои, тенденцията за увеличаване на синята гама не се наблюдава и в периода между 1960 и 2000 година появата му върху платната се запазва на едно ниво. И все пак, в акрилната техника синият цвят се наблюдава повече, отколкото в картините, рисувани по друга техника. Ясно проявена е тенденцията на увеличаващото се синьо в картините с маслени бои.

Въпросът е  от какво е продиктувана тази тенденция на “заместване” на оранжевите тонове със сини? Засега отговор няма. Предположенията в коментарите под работата на Беландер са най-различни. Например, една от версиите предполага, че чак до началото на ХХ век сините бои са били скъпи и редки, а когато стават по-достъпни започва и бумът в използването им. Други смятат, че синьото наистина просто е новата мода в живописта. Трети са на мнение, че резултатите от анализа не са съвсем коректни, заради това, че не отчитат промяната в цветовете на картините, дължаща се на стареенето на боите.

Трябва да се отбележи, че Беландер започва изследването си, вдъхновен от работата на Виджай Пандуранган, който по-рано извършва подобен анализ на цветовите гами на кино афишите за периода между 1914 и 2011 година. Интересен паралел между двете изследвания е фактът, че от средата на 60-те години на ХХ век и в плакатите за реклама на филми се забелязва ясна тенденция към все повече сини тонове.