Китайският луноход "Юйту" разкри, че Луната е с неочаквано бурна геоложка история

Китайските учени представиха първите предварителни резултати от анализа на данните, събрани от лунохода “Юйту” (“Нефритов заек”). Геоложките данни и снимковият материал разкриват неочаквано сложната структура на недрата на Луната. Китайските астрогеолози описват в статия за списание Science, че лунните недра са разделени на девет отделни слоя, всеки със своя собствена история на формиране и метаморфози.

Китайският луноход беше доставен на Луната от спускаемия модул “Чанъе-3” на 14 декември 2013 година и се прилуни в кратер в Залива на дъгата. “Невритовият заек” е първият изкуствен апарат, кацнал на нашия естествен спътник, след 37 години прекъсване. Преди него последното кацане е за съветската сонда “Луна-24”, кацнала през 1976 година. Основната задача на китайския луноход е да изследва геоложката структура и да анализира състава на вещества от лунната повърхност. В началото се предвиждаше луноходът да работи 3 месеца, но в средата на януари 2014 година апаратът се сблъска с камък и излезе от строя.

Въпреки това, за месецът, през който работи “Юйту” успя да заснеме голям брой снимки, да “пробва” недрата на Луната с помощта на радара LPR и да анализира химическият състав на миниралите на повърхността й с помощта на  спектрометрите APXS и VNIS. Сяо Лун оз университета по геология на Китай в Ухан и няколко десетки други геолози от КНР представиха днес предварителните резултати от анализа на снимките и данните от LPR.

Учените подчертават, че първите снимки и “прозвънявания” на почвата с радара са показали, че Заливът на дъгата се различава драстично по своят облик и геология от онези точки, на които са кацали американски астронавти и съветските станции “Луна” и “Луноход”. В частност, кристалната структура на камъните по повърхността на кратера съвсем не прилича на “братята” си от местата, където преди това са кацали другите мисии на човек до Луната.

Основната разлика обаче, спрямо по-ранно проучените кътчета на нашия спътник, е невероятно сложната геоложка структура на недрата на кратера. Оказва се, че те са разделени на девет слоя с дебелина от 8 до 100-120 метра.

Големият брой слоеве от базалтови скали сочи, че Заливът на дъгата е имал бурна геоложка история. Част от горните слоеве, предполагат учените, е възникнала, заради това, че кратерът периодично е засипван от базалтови отломки, изхвърлени от съседни места, ударени при стълкновение на Луната с астероиди.

Долните слоеве са възникнали значително по-рано, в далечното геоложко минало на Луната, когато недрата й са били все още горещи. Това се е случило в т.нар. късно-имбрийски период преди 3,8 – 3,3 милиарда години. Китайските учени са усатновили, че по онова време Заливът на дъгата е преживял поне пет периода на бурно изливане на магма, но броят на тези изригвания може да се окаже и още по-голям. За това ще са нужни нови проучвания, тъй като радарът на “Юйту” работи само на дълбочини до 400 метра.

Големият брой на слоевете под повърхността в района на Залива на дъгата, както и различната структура на скалите в сравнение с други места на Луната, сочат, че геоложкото минало на Луната е значително по-бурно и сложно, отколкото сме свикнали да си представяме до момента, пишат в заключение авторите на статията.