"Мека на каменни подпори": Нова теория за произхода и предназначението на Стоунхендж

Британският историк и изкуствовед Джулиан Сполдинг лансира нова идея за предназначението на Стоунхендж – известното в цял свят древно каменно съоръжение в графство Уилтшър. Версията на британския специалист е, че запазилите се до наши дни каменни монолити някога са служели като подпори за огромна дървена платформа, която в последствие е загнила и се е разрушила, и е загубена безвъзвратно. Върху тази платформа се качвали стотиците поклонници и вярващи, за да са по-близо до небесата по време на религиозните обреди, извършвани на това смятано за свещено място.

“Това е абсолютно нова теория, която до момента не е предлагана”, разказва Сполдинг пред The Guardian. “Смятам, че всички други интерпретации, предложени до днес, са погрешни. Разглеждахме Стоунхендж от неправилната гледна точка – от нивото на земята, както е общоприето през ХХ век. Но никога не сме се замисляли над това, как и какво са мислили древните хора”.

Сполдинг предполага, че историците в миналото са се заблуждавали, виждайки в Стоунхендж друидско светилище, свещено гробище, огромен астрономически календар или място, на което хората са търсели изцеление от боговете. Грешните теории се дължат на това, че изследователите са разглеждали съоръжението от долу на горе, а не от друг ракурс. Като доказателство Сполдинг дава за пример други паметници от различни цивилизации по цял свят – в Китай, Перу, Турция – където хората са строили свещените си паметници високо, а понякога са използвали и кръговата структура в съоръженията си. Това вероятно е заради кръговото движение на небесните тела, предполага Сполдинг.

“В древността религиозните обреди никога не са се провеждали на земната повърхност. Египетските фараони или императорите в Китай винаги са носени – т.е. пътували са във въздуха. Римският понтифик също е трябвало да пътува в носилка, така че да не докосва земята. Смятало се е, че нозете на великите и светите хора не бива да докосват презряната пръст. Винаги сме изследвали Стоунхендж, изхождайки от равнището на повърхността”.

Според думите на Сполдинг, подобно на всички свещени олтари в миналото, Стоунхендж е построен така, че обредите да се извършват далеч от земята и по-близо до небесата. “Би било невъобразимо оскърбително за безсмъртните богове, ако поклонниците им започнат да извършват религиозните церемонии върху калната и прашна земя – все едно самите божества биват заровени в калта и мръсотията”, обяснява Сполдинг.

Той нарича Стоунхендж “древна наколна Мека”. Версията си ученият излага в книгата Realisation: From Seeing to Understanding.

Колегите на Сполдинг и изследователи на Стоунхендж обаче посрещат тази теория с голяма доза скептицизъм, защото не виждат никакви сериозни фактологически доказателства в нейна подкрепа.

Припомняме, че миналата година учените съставиха подробна археологична карта на архаичния паметник. Тя е резултат от четиригодишен проект “Скритите пейзажи на Стоунхендж”. По време на разкопки близо до знаменитото съоръжение бяха открити няколко храма, погребения, както и сходни каменни кръгове с диаметър около 30 метра. По думите на един от изследователите, проведеното е най-мащабното геофизическо изследване в историята.

Стоунхендж е построен между 3000 и 2000 година преди новата ера. Той е най-известният праисторически паметник във Великобритания, включен е в списъка със Световното наследство на ЮНЕСКО. Годишно древният мистичен кръг от огромни каменни монолити привлича над 1 милион посетители. Споровете за неговото предназначение не спират и се водят вече над осем века*.

* През XII век Галфрид Монмутски за пръв път пише в своите творби за историята на Британия, че Мерлин пренася по въздух от Ирландия огромни каменни блокове, за да изгради светилище. С творбите на Галфрид Монмутски започват и споровете за произхода и предназначението на Стоунхендж.