Ръкостискане с помирисване. Опитваме ли се да "подушим" събеседника си?

Когато се срещнат животни, те се душат взаимно. Това е техният начин да се запознаят. Хората се здрависват. Но учените от Института Вайцман (град Реховот, Израел) са стигнали до заключението, че и при човек все още действа принципа за “помирисване” -  след като се здрависаме с някого, инстинктивно поднасяме ръката си към носа си, за да определим на какво ни мирише събеседника.

В статия за eLife е описан експеримент, в който са участвали 280 души. Поставена им е задачата да се приветстват, като на част от тях се разрешава да се здрависат, а на другата – не. Поведението на събеседниците е наблюдавано с видео камери.

Оказва се, че след здрависване човек по-често поднася ръката си близо до носа и по-често докосва лицето си с ръката, с която се е здрависал. Но дали това е свързано с обонянието? Авторите на изследването използват специални устройства, които измерват въздушните потоци в зоната на носа на участниците в експеримента. Наблюденията им посочват, че хората в буквалния смисъл “душат” ръката, с която са се здрависали. По ръкавиците, които използват тестваните, остават молекули от сквален и палметинова киселина (хексадеканова киселина), които играят важна роля в общуването с обоняние, както при кучетата и мишките, например, така и при всички животни (всички растения и животни произвеждат по естествен път сквален и хексадеканова киселина). Още едно интерсесно наблюдение - човек започва да “души” ръката си само ако се е здрависвал с представител от собствения си пол (тоест, мъж с мъж, жена с жена).


Човешкото обоняние, разбира се, не може да се сравнява по остротата си с обонянието на животните. Но миризмите влияят на съзнанието ни, дори и да не си даваме съзнателно сметка за това. (Тук може да си припомним експеримента с “миризливите потници”, резултатите от който посочват, че на жените им харесват мъже, заради аромата, който се различава от техния по някои важни имунни белтъчини). Нашите много далечни предци – приматите, при срещата си са се душили взаимно, подобно на останалите животни. Днешният цивилизован човек не може да си позволи подобно поведение, затова сме преминали към хитрият начин, да подушим събеседника си – опитваме се да усетим как мирише другия, по аромата, който остава на ръката ни, с която сме се здрависали с него

За момента обаче това е само интересно наблюдение и на учените им предстои да разберат, дали отношението ни към събеседника се променя под въздействието на ароматните молекули, които “вземаме за ароматна проба” при ръкостискане.