Новата луна, която изгрява тази вечер (или утре сутринта, в зависимост от това, къде се намирате по света), вече беше кръстена от някои “рекламни гурута” като “черна супер луна”.
Ако се подведете по това сензационно определение, ще останете разочаровани от това, което се вижда в небето. Луната си е такава, каквато е при всяко новолуние.
“Черната луна”, подобно на “Синята луна” нямат нищо общо с някакво оцветяване на естествения ни спътник, разбира се. В случая със Синята луна, така се нарича второто новолуние в рамките на един календарен месец или четвъртото новолуние през един метеорологичен сезон. Ако погледнем от астрономична, а не от метеорологична гледна точка, тази зима – в периода от декември до март – ще има четири новолуния. Първото беше на 22 декември, само три часа след като северният полюс на планетата премина точката на най-голямо накланяне спрямо Слънцето.
Суперлунието пък е по-съвременно “изобретение”. Понятието се използва за онези случаи, в които пълнолунието съвпада с момента, в който Луната се намира в точка от орбитата си по-близо до Земята. Това “увеличава” видимият й диаметър с до 15%. Има някаква логика в това понятие суперлуна, защото получаваме и почти 1/3 повече светлина. Обаче какво е суперноволуние тогава? Луната ще е… по-тъмна?
Ако все пак искате сами да разберете какво означава суперноволуние, трябва да си намерите място, от което да виждате западния хоризонт. Все още може да я видите, макар че Слънцето залезе преди часове. Малко над хоризонта се виждат и Марс и Венера. През следващите няколко дни Луната ще им прави компания. А за да има баланс, в противоположния край на небесвода Юпитер ще уравновесява гледката над източния хоризонт. Все още може да се надявате да видите и т.нар. Зодиакално светене.
0 коментара:
Публикуване на коментар