11 май 2020 г.


Две нови проучвания изнасят резултатите от анализа на нови фосилизирани останки от Homo sapiens, открити в българската пещера Бачо Киро. „Пещерата Бачо Киро предоставя доказателства за първото разселване на Homo sapiens в средните ширини на Евразийския континент. Първите групи от представители на съвременния човешки вид са донесли в Европа нови поведенчески навици и са взаимодействали със заварените на място общности от неандерталци. Тази ранна вълна преселенци с доста предшества последващата, която довежда до окончателното отмиране на неандерталците в Западна Европа, случило се около 8 000 години по-късно“, пише Жан-Жак Юблин, директор на Института по еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия.

Международен екип учени, воден от Жан-Жак Юблин, Ценка Цанова и Шанън Макферън от института „Макс Планк“ и Николай Сираков и Свобода Сиракова от Националния археологически институт към БАН, през 2015 година подновява разкопки в пещерата Бачо Киро. Най-значимите находки идват от богат, тъмен слой, разположен близо до основата от отлагания. Екипът открива хиляди животински кости, сечива, изработени от камък и кости, мъниста и висулки, както и останките от пет човешки вкаменелости.


Фосилизираните останки, обаче, са много фрагментирани, за да бъдат разпознати по външния им вид. Изключение е само един цял зъб. За идентифицираните на останалите фрагменти, учените използват протеинов анализ. „Повечето кости, датиращи от плейстоцена, са толкова фрагментирани, че е невъзможно само визуално да се определи към кой вид принадлежат. Все пак, протеините на различните видове се различават по последователностите на аминокиселините. Чрез протеинова масспектроскопия е възможно да се идентифицират онези образци, които представляват иначе неразличми човешки кости“, обяснява Фридо Велкер, научен сътрудник в Университета на Копенхаген и преподавател в Института „Макс Планк“.



За да определят възрастта на вкаменелостите и отлаганията от пещерата Бачо Киро, учените работят съвместно с Лукас Вакер от ETH в Цюрих, Швейцария, и използват ускорителен масспектрометър, благодарение на който е възможно по-прецизно от нормалното да се определи пряко датировката на човешките кости. „Повечето животински кости от този различен, по-тъмен слой, носят следи от човешко въздействие върху повърхностите им, като например обезкостяване. Това, заедно с пряката датировка на човешките кости ни предоставя ясна хронологична картина, кога Homo sapiens за пръв път обитава пещерата – интервалът е отпреди между 45 820 и 43 650 години, като потенциално най-ранната дата е отпреди 46 940 години“, пише Хелън Фаулас от Института „Макс Планк“.


„Радиовъглеродните датировки в пещерата Бачо Киро са не само най-богатият набор от данни за един палеолитен обект, събиран досега от изследователски екип, но също са и сред най-прецизните по отношение на обхвата на погрешността“, добавят Сара Таламо от Университета в Болоня и колегата ѝ Бернд Кромер от Института „Макс Планк“.


Мнозина учени предполагат, че и по-рано представители на вида Homo sapiens е възможно от време навреме да са навлизали на територията на Европа, но досега находки с подобна възраст обикновено се приписват като дело на неандерталци. За да установят към коя група са принадлежали индивидите, обитавали пещерата Бачо Киро в онази далечна епоха, Матея Хаджинджак и Матиас Майер от екипа по генетика, ръководен от Сванте Паабло от Института „Макс Планк“, анализират ДНК от фрагментираните фосилизирани кости. „Като се има предвид изключително добре запазената ДНК в молара и фрагментираните останки, идентифицирани чрез протеиновата масспектроскопия, успяхме да реконструираме пълните митохондриални геноми на шест от седемте образци и да потвърдим, че възстановените митохондриални ДНК-последователности от всичките седем образци са от останки на представители на вида на съвременния човек“.


„Любопитното е, че когато тези митохондриални ДНК се сравняват с други праисторически образци от съвременен човек, митохондриалните последователности от слой I попадат близо до основата на три основни макрохаплогрупи на съвременните хора, живеещи извън Свубсахарския регион на Африка. Нещо повече: техните генетични датировки пасват почти идеално с тези, получени чрез радиовъглеродно датиране“, обяснява Матея Хаджинджак, докторант в Института „Франсис Крик“ в Лондон и научен сътрудник в Института „Макс Планк“.



Резултатите от изследването показват, че Homo sapiens е навлязъл в Европа и е започнал да си взаимодейства с неандерталските популации преди около 45 000 години, а вероятно дори и по-рано. Представителите на съвременния човек са донесли в пещерата Бачо Киро висококачествен кремък, добит от източници, които се намират на 180 км от мястото, където са се установили. Кремъкът е превърнат в сечива и остриета, използвани за ловуване, както и вероятно за обезкостяване на улова, чийто костни останки са открити в пещерата.

„Животинските останки от обекта принадлежат на видове, които са адаптирани както към студен, така и към топъл климат. Най-често срещани са кости от бизон и елен“, обяснява палеонтологът Росен Спасов от Нов Български университет.

Животните са използвани за храна, но освен това костите им са служили и като ценен ресурс за производството на сечива. „Най-впечатляващо е богатото разнообразие от костни сечива и лични украшения“, добавя зооархеологът Джоф Смит от Института „Макс Планк“. Зъби от пещерна мечка са обработени като висулки, като някои от образците поразително напомнят на орнаменти, изработени по-късно от неандерталци, обитавали Западна Европа.

Разглеждани заедно, отлаганията от пещерата Бачо Киро документират периода от време, когато в Европа неандерталците от средния палеолит са заменени от представителите на Homo sapiens от късния палеолит (т.нар. преходен период); първите общности от Homo sapiens археолозите отнасят към Началния късен палеолит. „Досега Ориянската култура се смята за началото на късния палеолит в Европа. Но Началният късен палеолит от пещерата Бачо Киро се добавя към другите обекти в Западна Евразия, където са налице следи от още по-ранно присъствие на Homo sapiens“, подчертава Николай Сираков от Националния археологически институт към БАН.



„Началният късен палеолит в пещерата Бачо Киро е най-ранният известен пример за този период в Европа. Той представя нов начин за изработване на каменни сечива и нов поведенчески модел, включващ изработването на лични украшения, които са различни от онова, което ни е известно за неандерталците“, добавя Ценка Цанова от катедрата по антропология към Института „Макс Планк“. „Началният късен палеолит вероятно води произхода си от югозападна Азия и скоро след това може да бъде открит от пещерата Бачо Киро в България до обекти на територията съвременна Монголия. Homo sapiens бързо се е разселил по Евразийския континент и се натъква, повлиява и в крайна сметка замества съществуващите архаични популации от неандерталци и денисовски човек“.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...