14 април 2020 г.


В пещера във Франция, за която се знае, че е обитавана от неандерталци, са открити късове растителни влакна, усукани във въже. По предварителни оценки, с това въже са боравили първите обитатели на Европа преди между 52 000 и 41 000 години. Снимки на находката и констатациите на антрополозите за нея са публикувани в списание Scientific Reports.


„Сплетени растителни влакна са основата за изработване на дрехи, въжета, торби, мрежи, лодки и много други предмети от бита, които са се превръщали в неразделна част от живота на хората, щом веднъж се сдобият с тях. Неандерталците не само са умеели да използват сплетени влакна, но са разбирали и „устройството“ им. Това предполага, че са овладели най-основните понятия в математически план и са били способни да усвояват сложни технологии“, пишат антрополозите.



Много дълго време учените приемат, че неандерталците значително отстъпват в културното развитие на кроманьонците и другите ранни представители на вида Homo sapiens. Предполага се, че те не са умеели да разговарят и да използват огън, нямали са нито култура, нито религиозни схващания. Разкопките, провеждани през последните години в Хърватия, Израел и Испания показват, че тези схващания са погрешни.

Местоположението на пещерата Абри дьо Мара, където е направена находката
Преди четири години, например, в хърватската пещерна система Крапина, археолози откриха огърлици, които неандерталците са изработили от нокти на хищни птици. В северна Испания пък бяха открити няколко образци от „авангардна“ неандерталска наскална живопис. Освен това, учените установиха, че „съседите“ на кроманьонците са събирали колекции от камъни, приготвяли са лечебни отвари и са си правили абстрактни татуировки. Не по-малко важен е и фактът, че неандерталците са имали достатъчно сложни погребални ритуали.



Международен екип антрополози, воден от Брус Харди, професор от колежа „Кениън“ в Гамбиер, САЩ, е открил още едно доказателство, че неандерталците не са отстъпвали по съобразителност на предците на нашия вид. Антрополозите са попаднали на необикновената находка в пещерата Абри дьо Мара, която се намира в югоизточна Франция. В тази пещера учените провеждат изследвания вече няколко десетилетия. В почвените отлагания на дъното ѝ са открити множество останки от неандерталци, както и използвани от тях сечива.

Например, през 2013 година Харди и колегите му откриват в пещерата наконечници за копия за мятане. Дотогава се смята, че неандерталците не са умеели да изработват и използват такива оръжия. След като продължават с разкопките, авторите на изследването се натъкват на странен артефакт – плоско и много тясно каменно сечиво с дължина 6 сантиметра. Към този артефакт намират закачен много къс фрагмент от растителни влакна. Антрополозите отделят малък фрагмент и проучват структурата му под микроскоп. Надяват се, че по този начин ще разберат как влакната са се прикрпели едно към друго.



С голяма изненада антрополозите установяват, че растителните нишки са част от въже, оплетено от три отделни сплетени влакна. По структурата си, въжето по нищо не се различава от начина, по който изглеждат съвременните декоративни канапи, изплетени от треви и друга растителност.


Учените са на мнение, че обитателите на пещерата са се сдобили с влакната за това архаично въже от долните слоеве кора на борови дървета. Това подсказва, че неандерталците много добре са разбирали как са устроени дърветата и кои части от тях може да се използват за решаването на различни практически задачи.


Засега не е ясно, за какво точно неандерталците са използвали въжето, чиито фрагменти са открити от антрополозите. Професор Харди и колегите му изказват хипотезата, че то може да е било част от някаква ловна мрежа или друг „инструмент“ от бита на обитателите на пещерата. Другото допускане на екипа е, че от праисторическия канап е била изплетена торба, в която се е намирал артефактът, открит от учените. И двете хипотези предполагат, че неандерталците не са отстъпвали в умственото си развитие на древните представители на Homo sapiens.


В подкрепа на това заключение и фактът, че възрастта на открития артефакт е най-малко 41 000 години. Това го прави почти два пъти по-стар от предишния „рекордьор“ – въже, което е открито при разкопки през 1994 година на стоянка на кроманьонци в пещерата Охало в Израел.



Новата находка от френската пещера още веднъж доказва, че много от „сложните“ технологии, за които се предполага, че са изобретени от Homo sapiens, всъщност са се появили много по-рано и първи са ги усвоили не кроманьонците, а неандерталците, пишат в заключение антрополозите.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...