Съвременните деца от бебешките си дни още се запознават с героите от анимационните филми, които освен да пеят и танцуват, не рядко изпадат и в депресивни състояния. Но каквото и да им се случва, винаги следва щастлив край. Нима подобни истории могат с нещо да навредят на децата? Учените твърдят, че може и още как!
Масовите анимационни филмчета поощряват социалното неравенство и формират у децата нереалистични представи за света, категорични са учени от Университета “Дюк” в САЩ.
Изводът е на социолози, провели изследване върху най-известните анимационни филми. Авторите на изследването са анализирали 36 филма, сред които и такива, заснети от студията “Дисни” и “Пиксар”. Избраните анимации са без възрастово ограничение, а до 1 януари 2014 година са спечелили 100 милиона долара от прожекциите.
Оказва се, че от общо 67-те главни героя в тези филми, 38 са представители на висшите и средни социални класове; 11 от героите са от работническата класа и само 3 (т.е. едва 4% от общия брой) са представители на най-бедните прослойки в обществото. По този начин, казват в изводите си изследователите, в анимационните филми социалните прослойки са неравнопоставено представени.
Що се отнася до героите, които произхождат от низшите социални слоеве – като например, Пепеляшка, Белоснежка и персонажите от “Колите” (първата част на анимацията излезе през 2006 година), то те винаги се оказват възнаградени за неуморния си труд и добрините, които извършват. В крайна сметка, на финала на героите на тези филми повече не им се налага – образно казано – да мият подове, а светът на богатството и успеха широко отваря вратите си пред тях и всички са доволни и щастливи.
По думите на ръководителя на изследването, социологът Джеси Страйб, темата за социалното неравенство е много важна, но в анимационните филми всичко е така представено, "все едно бедността е без особено значение. Всеки, който има желанието да постигне нещо и при това е честен, добър и има определени амбиции, е способен да постигне успеха. Но е очевидно, че реалният свят функционира по много по-различен начин”.
Като пример учените посочват историята на Аладин – бездомен младеж, запознал се с принцеса Жасмин. Вероятността това да се случи в реалния живот е нищожно малка, подчертават социолозите. И добавят, че популярните анимационни филми тиражират и поддържат митовете около социалното неравенство. В същото време учените не отричат, че зрителите едва ли биха искали да гледат “наистина честен и реалистичен” анимационен филм.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
Окей
ОтговорИзтриване