Ново изследване, резултатите от което са публикувани в Nature Astronomy, обяснява начинът, по който се е образувал загадъчният астероид Оумуамуа — междузвездно тяло с необичайна форма, което през 2017 година „навести“ Слънчевата система.
Астероидът Оумуамуа е първият обект с междузвезден произход, който астрономите регистрират да прелита в Слънчевата система. Космическият гостенин беше наречен с хавайската дума, която означава „гостенин отдалеч, дошъл за пръв път“. Първоначално експертите смятаха, че това е нова комета, но заради липсата на характерната за тези тела активност, беше каталогизиран като астероид. Досега нямаше точен отговор на въпросите, как се е образувал обект с подобна, цилиндрична форма.
Астероидът беше открит на 19 октомври 2017 година с помощта на телескопа за панорамни снимки и системата за бързо реагиране Pan-STARRS1, разположени на Хаваите. Обектът не прилича на никой друг от известните ни към момента в Слънчевата система. Сухата му повърхност, необичайната, издължена форма и не по-малко странната траектория, дадоха основание на някои учени дори да спекулират, че това е междупланетна сонда.
 |
| Модел на процеса на приливно разкъсване, вследствие на който може да се породят обекти с форма, подобна на Оумуамуа |
„Демонстрираме, че обекти, подобни на Оумуамуа, могат да се получават вследствие на обширна приливна фрагментация, възникваща по време на близки взаимодействия на родителски тела с техните звезди. Впоследствие фрагментите може да бъдат изхвърляни в междузвездното пространство“, пише Дъглас Лин, който е професор по астрономия и астрофизика в Калифорнийския университет.
Учените са използвали съвременен модел на приливно разрушаване на родителско тяло, обикалящо близо до звезда. С това се обясняват специфичните характеристики на Оумуамуа. Резултатите от компютърния модел показват, че ако планетно тяло се намира на дистанция от няколкостотин хиляди километра от звезда, то се изкривява и се разрушава от звездната гравитация, разпадайки се на осколки с много издължена форма и с достатъчно кинетична енергия, за да могат да напуснат планетната си система.
„Издължената форма е много вероятна, когато разглеждаме промените в твърдостта на материята при взаимодействие със звездата. Съотношението между дългата и късата оси на осколъчните обекти може да надхвърля и 10 към 1“, обяснява Юн Джан.
Топлинното моделиране показва, че повърхността на фрагментите, възникващи след разрушаването на планетното тяло, ще се топи при много близкото преминаване край звездата и ще кондензира при отдалечаване, формирайки кохезионна обвивка, която пък ще обезпечи структурната стабилност на издължената форма на телата. Едновременно с това, самата повърхност се нагрява много, вследствие на което се изпаряват почти всички летливи химически елементи и съединения. С това се обяснява фактът, че при Оумуамуа не се наблюдаваше кометна кома.
Авторите на изследването изказват хипотезата, че в дълбоките слоеве на астероида може да се съдържат водни молекули. Вследствие на изпаряването им през порестата повърхност на Оумуамуа, може да се обясни наблюдаваното негравитационно ускорение, което беше регистрирано при прелитането на обекта покрай Слънцето.
Учените са на мнение, че „прародителят“ на Оумуамуа е планетоид с размери около 1 километър или малка планета, която обикаля около звезда с малка маса или бяло джудже. Нещо повече: авторите на изследването смятат, че в междузвездното пространство би трябвало да има много обекти, подобни на Оумуамуа. „Откриването на Оумуамуа предполага, че популацията от скалисти междузвездни обекти е далеч по-многобройна, отколкото предполагахме. Усреднено, всяка планетна система би следвало да изхвърля около сто трилиона такива обекти. Механизмът, по който се образуват такива тела, следва да е много често срещан“, пише още Юн Джан.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар