Снимки: NASA |
Изображението е обработено от инженер-програмиста в NASA Кевин Джил и любителя Майкъл Галанин. На снимката се вижда част от северното полукълбо на Юпитер, където бушуват мощни бури. В резултат на постоянните ветрове, облачните системи придобиват комплексни, усукани форми.
Подобни области се наблюдават както в северното, така и в южното полукълбо на планетата, започвайки от средните ширини и до зоните на полярните вихри – всичко се преплита в сложна красота от хаос. Въртенето, характерно за тези циклони, само понякога може да се разгадае в някои подструктури; вихрите са едва частично затворени, като „изстрелват“ турбулентни потоци към съседните потоци.
За съществуването на такива региони на Юпитер ни е известно от предишните мисии на сондите „Вояджър“ и „Касини“, както и от снимките, направени с помощта на телескопа „Хъбъл“. Сондата „Юнона“, обаче, е автор на най-подробните изображения на облачните системи на Юпитер, което позволява да се научат много нови детайли за структурата им. Например, експертите са установили, че някои от бушуващите на планетата бури може да се простират на до 3000 километра под върховете на облаците.
Мисията на „Юнона“ наближава края си. Планирани са още десетина подобни сближавания с Юпитер. Ако мисията не бъде удължена, на 30 юли 2021 година „Юнона“ ще извърши последното сближаване, а след това, както и сондата „Касини“ по-рано, ще се гмурне в облаците на Юпитер и ще предава данни толкова дълго, колкото ѝ позволят обстоятелствата.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар