Езическите корени, втъкани във Великден

Майка му била девица. Пастири и мъдреци дошли да видят нейното новородено дете, а самият той като пораснал станал лечител и учител. Имал дванадесет ученици, а в навечерието на смъртта си, той им дал прощална вечеря с хляб и вино. Бил погребан в скална гробница и възкръснал.
Вероятно си мислите, че това е сбит разказ за Христос. Но не е. Това е накратко мита за Митра. И всичко описано в този мит е много по-старо от легендата за Христос.

Митра, персийският бог, който убива жертвен бивол

Великден е пропит от езическа символика. Ако трябва да го кажем направо, Великден си е езически празник. Но ако това е вярно, то каква е връзката с Исус? В наши дни светската част на обществото отбелязва пролетното равноденствие, докато религиозните последователи на християнството честват Възкресението. Но едно е безспорно – ранното християнство проявява огромна доза прагматизъм, приемайки и адаптирайки за своите нужди по-старите езически вярвания и ритуали.

Sol invictus - Непобедимото Слънце, богът, от когото започва и завършва всичко

Историята за смъртта на сина (Слънцето) на кръста и неговото възкресение, побеждавайки силите на мрака, е толкова древна, колкото древна е и човешката цивилизация. И Месията има множество “конкуренти” по темата с Възкресението.

Шумерската богиня Инана или Ищар

Шумерската богиня Инана, или Ищар, е обесена гола на кол, а след това възкръсва и се завръща от преизподнята. Един от най-древните митове за възкресението е египетската легенда за бог Хор. Роден на 25 декември, Хор и неговото наранено око са се превърнали в символ на живота и прераждането.
Митра е роден на деня, в който днес празнуваме Рождество Христово и неговият култ е един от последните, които християнството е трябвало да надмогне и асимилира в себе си.
Дионис, гръцкият бог на виното и веселието, също е възкресяван от неговата баба. Той от своя страна пък връща към живот своята майка – Семела.

Кибела, внесената от Мала Азия в Рим богиня,
превърнала се в Magna Mater - великата майка,
Майката-земя. Богинята, която възкресява
любимия си Атис.

Има нещо иронично в това, че на мястото, на което днес се намира центъра на католическата вяра – Ватикана, някога е процъфтявал култа към Кибела. Точно на Ватиканския хълм се е намирал храмът в чест на фригийската богиня на майката-земя. Нейният любим Атис, също е роден след непорочно зачатие. Участта му може да ви се стори позната – всяка година по воля на могъщата му любима Кибела, Атис се преражда. Пролетните празненства в чест на това прераждане започват с деня на кръвта на Черния петък, а на третия ден достигат кулминацията си, когато последователите на култа се радват на възкръсването на Атис.
В дните, когато християнството все още е прохождаща религия за Рим, на Ватиканския хълм се води истинска религиозна война. Спорът е между последователите на Христос и Кибела и за това, кой е истинския бог и кой – имитацията. Интересно е да се отбележи, че в древния свят, където в почти всяка езическа религия се среща мита за възкресението, християнството намира много благодатна почва и мнозина са готови да приемат христовата вяра, точно заради това сходство в “крайната цел”. За да привлече повече вярващи, християнството с удоволствие адаптира за собствените си нужди езическия пролетен фестивал в чест на Кибела и Атис.

Еостра, германската богиня на пролетта

В Новия завет няма текстове, които да говорят за празнуването на Великден, но ранните водачи на християните устройват такива празненства в началото на пролетта. А днес много от християнските течения извършват “утринни”, които са си чиста форма на древноезическото почитане на богa-слънце.
А как се определя датата на Великден? Според фазите на Луната. Колко езическо е това?

Всички забавни неща около Великден са езически. Западната католическа традиция с нейните великденски зайци, които са пряко наследство от езическия фестивал за почитане на Еостра (или Остара) - германската богиня на пролетта, чийто символ е заекът. Размяната на яйца пък е още по-стар езически ритуал, срещан в почти всички древни култури. Ами печенето на обредни хлябове? В Стария завет има много текстове, в които израилтяните пекат обредни хлябове за да ги поднесат на старите идоли (и Бог се гневи на това). Ранните християнски отци се опитват да сложат край на тази езическа традиция, но тя напук на всичко продължава да е най-голямото удоволствие за празника на Великия ден на Възкресението. В крайна сметка отците се примиряват с мерака на жените-езичници и вместо да проклинат и налагат възбрани, решават да освещават кръговидните езически хлебчета, разсечени от кръстния знак.

Удобно е, защото кръста е свързван с Христос, но кръгът с вписан в него кръст е отколешния знак на бога-слънце. Същият знак, който символизира Митра – последният и най-труден за преодоляване “противник” на Спасителя. Християнството в крайна сметка печели, но не заради друго, а защото Константин I Велики го поставя в привилегированата позиция на държавна религия. И защото правото да са последователи на Митра имат само мъжете, при това не всички, а проявилите се с храброст и ум. А християнството с радост причестява в редиците си всеки желаещ, било то мъж или жена, беден или богат – стига да е склонен да забрави, че езическите ритуали, на които до вчера се е отдавал с удоволствие, днес вече са адаптирани от Христовата църква.

В същността си Великден е езически пролетен празник, който се чества с размяната на подаръци, поздравителни картички и всички модерни “великденски продукти”. И в това няма нищо чудно, защото забавното в древния символизъм все още работи. Още по-забавно е, че именно хората, които живеем в големите градове днес, най-добре усещаме промените, които носи пролетта. Удължената светла част на деня, която ни позволява да се прибираме след работа без да се налага да включим светлините на автомобилите, а сутрин алармите на часовниците ни да се включват по светло – това внася неизказана радост у всеки нормален човек.

Така че, по християнски или по езически, какво му е лошото да се отпуснем и да празнуваме, да отхапем парче пресен козунак, да прескочим за един “езически ритуал на поклонение пред бога слънце” до най-близкото Му светилище, а после в продължение на ден или два да се забавляваме с близките си и да се чудим как по-диетично да нарежем езическия козунак и яйца.
Христос воскресе!

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>