 |
| NASA / Ames Research Center / Daniel Rutter |
Планетата е вписана в каталозите като Kepler-1649c. Учените са установили наличието ѝ, докато преразглеждат стари данни от "Кеплер", който беше изведен от експлоатация в края на 2018 година. От всички екзопланети, открити с помощта на космическия телескоп „Кеплер“, тази е с най-сходни характеристики със Земята. Планетата се намира на 300 светлинни години от нас и според изчисленията на учените, по размер и температура е подобна на нашата.
Kepler-1649c е с размер 1,06 пъти размера на Земята. Освен това, количеството светлина, което екзопланетата получава от звездата си, е приблизително 75% от количеството светлина, което Земята получава от Слънцето. От това следва, че температурата на екзопланетата би трябвало да е аналогична на температурите на нашата. За разлика от Земята, Kepler-1649c обикаля около звезда – червено джудже. Този тип звезди са характерни с изригвания, които могат да направят средата на планетата проблематична за всякакъв вид живот.
„Това е един далечен, интригуващ свят, който ни дава надежда, че сред звездите се крие друга Земя, която очаква да я открием. Данните, които събираме с помощта на мисии като „Кеплер“ и TESS, и занапред ще ни позволяват да правим интересни открития. Научната общност усъвършенства методите за търсене на перспективни нови планети“, казва Томас Зурбухен, помощник в Агенцията по научни мисии на NASA във Вашингтон.
Все още много са неизвестните за Kepler-1649c, в това число и състава на атмосферата, който би могъл да повлияе на температурата на планетата. Наличните изчисления за размера на планетата също са с голям процент отклонение, което е логично, когато се отнася за астрономически обекти, намиращи се на големи дистанции. Обаче, изхождайки от наличните данни, Kepler-1649c е особено ценен за учените, които търсят планети с условия, потенциално подходящи за живот.
Вече са ни и известни и други екзопланети, които по размери са близки със Земята. Например, TRAPPIST-1f и, според някои изчисления, Teegarden c. Други пък са сходни до Земята с температурите си – като TRAPPIST-1d и TOI 700d. Но досега не сме откривали друга екзопланета, която да е подобна на Земята и по двата параметъра, при това, да се намира в обитаемата зона около звездата си.
Kepler-1649c обикаля около малката си звезда на толкова малка дистанция, че на тази екзопланета годината се равнява на 19,5 земни дни. В системата на червеното джудже има още една скалиста планета с близък размер, но тя се движи по орбита, която е още по-близо до звездата. Червените джуджета са едни от най-разпространените звезди в галактиката ни, а от това следва, че планети, подобни на Kepler-1649c може да са по-често срещани, отколкото се смяташе досега.
По-рано учените, работещи с телескопа „Кеплер“ разработиха алгоритъм, наречен Robovetter, с чиято помощ да отсяват големите обеми от данни, получени от космическата обсерватория. Астрономите обаче са наясно, че алгоритъмът понякога допуска грешки и изводите му следва да бъдат проверявани внимателно. Екип от експерти проверява всеки лъжливо положителен резултат, за да се убеди, че действително става дума за грешка в машинните „заключения“, а не за екзопланета. Така се свежда до минимум възможност да бъдат пропуснати потенциални нови открития. Както става ясно от анализа на данните, Robovetter не е успял да разпознае Kepler-1649c.
0 коментара:
Публикуване на коментар