24 март 2020 г.

Снимка: antiquities.gov.eg

Министерството по античността в Египет публикува кратко съобщение, в което се разказва за интересен експеримент, проведен от екип на известния египтолог Захи Хавас. Археолозите са решили да покажат, че фигурата на прочутия по цял свят Голям сфинкс в Гиза не е изградена на случаен принцип, а ориентацията му е строго съобразена с траекторията на движението на Слънцето. Според учените, експериментът изцяло доказва тази хипотеза.

Сфинксът се намира на западния бряг на Нил, на платото Гиза. Лицето на скулптурата е обърнато по посока на изгряващото слънце. Въпреки очевидността в ориентацията му, общоприето е да се смята, че в древността някой от архитектите случайно се е натъкнал на огромна варовикова скала и от нея е издялан образа на зооморфно същество – лежащ сред пясъка лъв с човешко лице. В чертите на скулптурата някои учени припознават фараона Хефрен.

Захи Хавас и екипът му са поставили камера в източна посока, така че обективът ѝ да е насочен към лицето на Сфинкса. Заснемането се провежда в дните около пролетното равноденствие, тоест когато нощта и деня са почти равни по продължителност – 20-21-22 март. Аналогично астрономическо явление се наблюдава и през есента по време на есенното равноденствие на 21 и 22 септември.

Камерата е запечатала, как Слънцето залязва непосредствено над дясното рамо на Сфинкса, при това „ляга“ в своеобразна вдлъбнатина с правилна геометрична форма. Хавас смята, че тази вдлъбнатина се явява важен астрономичен и религиозен знак.



Според египтолога, има и още едно астрономическо явление, което ясно доказва, че Свинксът не е създаден на случаен принцип. Това явление може да се наблюдава на 21-22 юни, когато Слънцето по права линия залязва точно между пирамидите на Хеопс и Хефрен. Тоест, става въпрос за положението на светилото ни в момента на залеза по време на лятното слънцестоене. Подобно изследване е публикувано през 2018 година в Journal of Ancient Egyptian Architecture. Разработката е дело на Глен Дъш, който доказва, че изравняването на Слънцето между пирамидите в дните на слънцестоянията на практика е почти идеално.


В конкретният случай, Захи Хавас твърди, че заснетият от камерата „феномен“ е пряко доказателство за погрешността на теорията за случайното разположение на Сфинкса. Според египтолога, залезът на Слънцето между пирамидите на Хеопс и Хефрен е играл сакрална роля, особено като се вземе предвид, че в Древен Египет е съществувал култа към Ра – богът на Слънцето. Древните египтяни са имали религиозна причина, поради която да бъде изработен Сфинкса и едновременно с това може да се предположи, че съществува пряка връзка между скулптурата и Слънцето.



Науката приема, че Сфинксът на платото Гиза е съграден преди около 4500 години. Хипотезата е, че е издигнат в чест на фараона Хефрен, който е син на Хеопс. Д-р Захи Хавас добавя, че теорията за връзка между разположението на Сфинкса и Слънцето е и потвърждение на предположението, че египтяните са били много по-напреднали в научните познания, спрямо останалите народи от същия период от време.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...