Пандемията от новия коронавирус е във фокуса на всички страни по света. Огнища на разпространението му се появяват постоянно, затова и мнозина учени се опитват да оценят, доколко твърдите мерки за ограничаване на контактите, предприети в Китай, са спомогнали за овладяването и поставянето под контрол на кризисната ситуация. В момента редица държави, следвайки опита на китайците, които първи се сблъскаха с патогена, налагат ограничения в придвижването не само вътре в страните, но и в международните връзки.
В средата на месец януари властите в Китай въведоха безпрецедентни мерки, целящи овладяването на вируса. Епицентърът на избухналата епидемия, град Ухан и 15 други града в провинция Хубей – общо над 60 милиона души – бяха поставени под пълна изолация. Влизането и излизането в тези населени места беше забранено. Полетите на самолети и влаковите връзки бяха спрени, пътищата – блокирани. На населението в изолираните градове беше наредено да стоят по домовете си и да излизат навън само за закупуване на храни или за да получат медицинска помощ.
Едновременно с това, в половината от населените места в Китай – по оценки на The New York Times в тях живеят около 760 милиона души – също бяха поставени в режим на „стой у дома“. Два месеца след предприемането на тези мерки – които все още са в сила на някои места – дневните случаи на нови заболели от коронавируса е сведен до няколко десетки за цял Китай. В пика на епидемията случаите бяха по няколко хиляди всеки ден. През последните няколко дни в Ухан, откъдето тръгна инфекцията, се отчитат нулеви стойности на новозаразени, а като цяло регистрираните нови случаи в Китай от последната седмица са предимно на хора, връщащи се от Европа или САЩ.
Майкъл Остерхолм, специалист по инфекциозни болести от Университета на Минесота, определя така предприетите мерки: „Крайните ограничения на движението на населението се оказват доста успешни“. Световната здравна организация (СЗО) в свой доклад, публикуван предния месец, поздрави Китай за „уникалния и безпрецедентен отговор на системата за обществено здравеопазване, [чрез който] беше обърната тенденцията в ескалацията на заразата“.
Основният въпрос, обаче, е, кои от предприетите в Китай мерки са изиграли решаваща роля за намаляване на темповете на разпространение на вируса, казва Габриел Леунг, експерт по инфекциозни болести в Университета в Хонконг. „Държавите, които сега са изправени пред първата вълна [от инфекции] имат нужда от оценка на такива действия“, казва Леунг.
Списание Nature събира мнения на експерти по епидемиология, доколко предприетите от Китай мерки по социална изолация са сработили, достатъчно ли е хората да бъдат насърчавани да ограничат контактите си и какво още може другите държави да почерпят от китайския опит.
Какво се случи след налагането на блокиращите мерки в Китай?
Преди да бъдат предприети крутите действия, учените дадоха оценка, според която всеки заразен с коронавируса предава инфекцията на повече от двама, което дава на вируса потенциал да се разпространява бързо. Още в самото начало китайски експерти разработват компютърни модели на разпространение на болестта. В единия от симулираните сценарий се разглежда вариант, при който не се предприемат мерки и болестта се оставя да се развива „самостоятелно“. Резултатите от този модел сочат, че без налагане на ограничителни мерки, SARS-CoV-2 би заразил 40% от населението на Китай – приблизително около 500 милиона души.В дните между 16 и 30 януари, в които се включват и първите 7 дни от налагането на ограничителните мерки, броят на заразените хора довежда до снижаване на степента на пренасяне на вируса до показател 1,05. Според Адам Кучарски, който е експерт по разработването на модели на разпространението на инфекциозни заболявания в Лондонския колеж по хигиена и тропическа медицина, „това е невероятно постижение“.
Броят на новите случаи в Китай, регистрирани за денонощие, по всичко личи, че достига пикови стойности на 25 януари – само два дни след като град Ухан и прилежащите му бяха поставени в условията на изолация. Към 16 март, по данни от СЗО, в Китай са регистрирани общо около 81 000 случая на заразени с коронавирус. Някои учени смятат, че много случаи не са били регистрирани – било, защото симптомите не са били достатъчно тежки, за да потърсят хората медицинска помощ, било, защото не са проведени тестове.
Но изглежда е ясно, че мерките, приложени през този период, са дали резултат, казва Кристофър Дай, епидемиолог от Университета в Оксфорд, Великобритания. „Дори и да са били 20 или 40 пъти повече заразените, което изглежда малко вероятно, рестриктивните мерки са подействали“, цитира думите на Дай списание Nature.
Можеше ли Китай да отговори по-адекватно на епидемията?
Епидемиолозите твърдят, че реакцията на китайския „мастодонт“ има един съществен недостатък: дошла е твърде късно. В първите седмици след избухването на епидемията, в края на декември 2019 година и началото на януари, властите в Ухан недостатъчно бързо информират за случаите на загадъчната инфекция. Това забавя и мерките за нейното овладяване, смята Хауърд Маркъл, който е специалист по обществено здравеопазване и преподавател в Университета на Мичиган. „Забавянето на Китай да предприеме действия, вероятно е отговорно за това събитие, приело световни мащаби“.Компютърен модел, разработен от Лай Шъндзие и Андрю Татъм, експерти по овладяване на кризи от Университета в Саутхемптън, Великобритания, показва, че ако Китай беше приложил рестриктивните мерки една седмица по-рано, биха могли да се избегнат до 2/3 от случаите там. Прилагането на мерките три седмици по-рано, от началото на януари, би намалило броят на инфекциите до 5% от общия брой, който достигнаха.
Данните от други градове също демонстрират предимствата да се действа бързо. Градовете, които преустановиха работата на обществения транспорт, затвориха местата за забавления и наложиха забрани за публичните събирания преди да регистрират на тяхна територия първите случаи на COVID-19, в последствие отчитат 37% по-малко случаи, спрямо градовете, където такива мерки не са предприети, твърди Кристофър Дай в изследване, което разглежда статистиките от случаите в 296 китайски града.
Доколко сработиха забраните за пътуване в Китай?
Множество анализи на въздушния трафик показват, че забраните за пътуване, наложени в провинция Хубей и чрез които се спря възможността хора да напускат провинцията по въздух, с влак или автомобили, са забавили разпространяването на вируса, но не за дълго. На 6 март в списание Sience беше публикувано изследване по темата, в което учени от Италия, Китай и САЩ установяват, че изолирането на болестта в Ухан е забавило разпространяването ѝ в други градове на Китай с приблизително 4 дни.Забраните имат обаче по-дълготраен ефект в международен план, като са предотвратили възможността 4 от всеки 5 случая на заразени да се „изнесат“ от Китай в други държави; формиран е „прозорец“ на забавяне от две до три седмици, твърдят учените в анализа си. Но след това, пътници от други градове все пак са транспортирали вируса до други градове по света, формирайки по този начин нови огнища на епидемията. Моделът, който е разработил екипът учени предполага, че дори блокирането на 90% от пътуванията забавя разпространението на вируса само в умерени граници, освен ако не се предприемат други мерки.
Тъй като забраните за пътувания могат само да забавят разпространението на този тип заболявания, важно е те да се прилагат по начин, който да насърчи доверието, казва епидемиологът Джъстин Леслър от Университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор. „Ако насърчите хората да лъжат или да се опитват да заобиколят забраните, мерките ви са обречени на провал“, казва той. Много държави в Европа, Америка и Азия вече въведоха ограничения за пътуванията. СЗО предупреждава, че не подкрепя този тип мерки, заради това, че не са ефективни в предотвратяването на разпространението на инфекцията и биха могли да отклонят ресурси от други, по-полезни мерки и да блокират технологичната поддръжка, както и да навредят на много отрасли в икономиката.
Какви са уроците, които другите държави могат да използват от китайския опит?
Моделът, разработен от Татъм и Лай оценява комбинирания ефект за ограничаване на разпространението на вируса вследствие на предприетите мерки: ранното идентифициране на патогена и въвеждането на режим на изолация в Китай, произтичащият от това спад в контактите между хората и забраните за пътуване между градовете. В съвкупност тези мерки са предотвратили увеличаването на случаите на зараза с най-малко 67 пъти – без тези мерки, до края на месец февруари болните в епицентъра на епидемията биха достигнали почти 8 милиона.Ефектът от намалените контакти между хората сам по себе си е значителен.
Позовавайки се на данните от местоположението на мобилните телефони от китайския интернет гигант Baidu, екипът е установил, че движението на хора драстично е намаляло, което от своя страна означава, че също толкова драстично са намалели и контактите между хора. Без това ограничаване, в края на февруари случаите на заразени хора биха били в най-добрия случай 2,6 пъти повече, твърдят учените.Но най-важните фактори за ограничаване на броя случаи на COVID-19 са ранното идентифициране и наложената изолация. Без прилагането на тези мерки, инфекциите в Китай в края на месец февруари биха били пет пъти повече. „Ако трябва да се определи приоритетност, ранното откриване на заразени и изолирането им са най-важни“, пише в изследването Татъм.
Ранното установяване дава резултати в Сингапур
Сингапур е сред първите, които започват бързо да установяват случаите на инфектирани, тъй като лекарите са предупредени да внимават за случаи на „нетипични пневмонии“, обяснява Върнън Лий, който ръководи екипа за реакция при заразни болести в министерството на здравеопазването на Сингапур. Още с появата на първите случаи на инфектирани в страната, лекарите своевременно ги идентифицират и изолират, а едновременно се поставят под карантина и контактните им лица, добавя Лий.В страната все още се поддържат нива на под 250 случая на COVID-19 и това прави ненужно да се въвеждат драстичните ограничения за движението, до които се наложи да прибегне Китай. Някои мероприятия са отменени, хората с COVID-19 са поставени под карантина и се извършват масови проверки на температура и други подобни мерки сред обществеността. „Но животът си тече“, казва Лий.
Ефектът от затварянето на училищата в Китай засега е неустановен
Предварително проучване за разпространението на COVID-19 в Шънджън е установило, че въпреки фактът, че децата е също толкова вероятно да бъдат заразени, колкото и възрастните, все още не е ясно, дали онези от тях, които не проявяват симптоми, могат да предават вируса. „Установяването на това, ще е от решаващи значение при оценка на въздействието от затварянето на училищата“, казва Леслър, който е съавтор в изследването.Може ли да се говори за край на случаите в Китай?
Новите случаи на заразени с коронавируса драстично намаляват в цял Китай. Но някои експерти се опасяват, че след като в страната бъдат напълно премахнати мерките за контрол, вирусът може да започне отново да циркулира. Възможно е той да бъде отново върнат в Китай от държавите, които в момента са в разгара на епидемията.Поради това, че мерките в Китай предпазиха огромната част от населението от инфекцията, популацията не разполага с имунитет срещу вируса, подчертава Леунг. Китай е поставил под контрол вирусната инфекция, не е унищожил вируса, добавя Остерхолм. Светът ще трябва да почака около осем седмици, след като животът на китайците се върне към някаква форма на нормалност, за да се оцени какви са постиженията и провалите на Поднебесната с опита за ограничаване на движението на хора, уточнява Остерхолм.
Вероятно в Китай се водят разгорещени дебати кога следва да бъдат облекчени мерките за изолация, казва Рой Андерсън – епидемиолог от Кралския Колеж в Лондон. Той предполага, че може да има и втора вълна от инфекции, когато наложените ограничения бъдат премахнати. В даден момент изолациите следва да приключат и правителствата трябва да напомнят на хората да продължат с поддържането на социална дистанция и добра хигиена, подчертава Андерсън.
„От решаващо значение ще са действията на всеки от нас, отколкото мерките на правителствата“, казва в заключение Андерсън в изследването, публикувано в Nature.
0 коментара:
Публикуване на коментар