В ново изследване екип учени стига до заключение, че развитието на земеделието е довело до безпрецедентно тясно сътрудничество в човешките общности, но освен това е породило и рязко увеличаване на актовете на агресия – прозрение, което може да се окаже полезен урок и за настоящето.
Разработката е дело на колаборация от експерти от Университета на Кънектикът, Университета на Юта, Университета в Троя, Алабама и Националния Калифорнийски университет в Сакраменто. Резултатите от изследването са публикувани в специализираното издание Environmental Archaeology. Авторите са изследвали развитието на селскостопанските практики в източната част на Северна Америка за периода отпреди между 7500 и 5000 години. Екипът е установил, че процесът на култивиране на растителните видове е насърчил развитието на сътрудничеството между хората в общностите, но в същото време се наблюдава и рязко повишаване на организираните, междугрупови прояви на насилие.
„Интересуваше ни отговорът на въпроса, защо хората са предпочели да променят живота си на ловци-събирачи и да започнат да се занимават със земеделие“, обяснява Елиц Вайцел, докторант по антропология в Университета на Кънектикът. „Заинтригува ни онова, което се е случило в обществените групи, когато е протичала тази промяна в начина на живот и хората са започнали да се занимават в по-големи мащаби с отглеждането на земеделски култури“.
Екипът е използвал модел, базиран на т.нар. „идеално свободно разпределение“, чрез който може да се изследват начините, по които човешки групи биха се „разпределили“ в дадена зона; кои места ще бъдат заети най-напред, тъй като хората биха ги определили като най-добри. Дадена локация се смята за по-подходяща, поради редица фактори, каквито са например, достъпа до храна, вода, суровини и подслон.
За да определи пригодността, екипът разглежда индикатор, наречен „нетна първична производителност“, чрез който се измерва „достъпната налична енергия“ в района на база растителността. В зоните с по-висока нетна първична производителност повече хора се групират заедно, което означава и пораждане на повече конфликти.
„Ако сте заживели в подходящ район, може да предявите претенциите си за владеенето му и да попречите на другите да получат достъп до това, което имате вие. Това поражда процес на по-голямо коопериране, защото един човек не може толкова ефективно да защитава територията, колкото може да го стори група от хора“, обяснява Вайцел.
С течение на времето, нарастването на броя на членовете на популацията може да понижи привлекателността на местоположението, но това не винаги означава и понижение на качеството на живот. За да анализират този аспект, учените вземат под внимание и концепцията, известна като Принцип на Алли, според която, индивидуалната пригодност или вероятността за оцеляване и възпроизводство се увеличават с нарастване на плътността на популацията, поради проявата на поведение на сътрудничество. Вайцел дава пример, като казва, че една поставена „под контрол“ зърнена култура е нещо ценно и е очевидно, че това повишава стойността на поведението на сътрудничество у членовете на дадена общност.
„Преходът от ловци-събирачи към общества, занимаващи се със земеделие, зависи от сътрудничеството в тези общности“, подчертава съавторът в изследването Стивън Кармоди от Университета в Троя. „Появата на земеделието, както личи по данните, с които разполагаме, се случило в едва девет региона по целия свят, така че, източната част на Северна Америка представлява едно от тези уникални за изследване места. Преходът към земеделие е един от най-значимите за бъдещето на човешката цивилизация процеси, случили се в миналото. Тази трансформация коренно е променила и предопределила икономическата ситуация“.
Развитието на дейности, като полагането на съвместни усилия в прибирането на реколтите и защитата на територии, както и евентуалното поделяне на зърнените храни между групите, би могло да се случи само с развитието и на междуличностното сътрудничество, което пък дава по-големи шансове за оцеляване на общността.
„Както твърди поговорката: повече ръце правят работата по-лека. Но изследването ни едновременно изучава сътрудничеството и конкуренцията в групите“, добавя Вайцел. „Когато достъпът до ресурс като зърнените култури е стабилен и предсказуем, можем да очакваме, че ще се наложи и да бъде защитаван. Други групи може да поискат достъп до реколтата, която сте събрали, в случай, например, че при тях годината не се е оказала толкова успешна. Налице са аспекти както на сътрудничество, така и на конкуренция. Прибиране на реколтата и защитата ѝ от конкурентни групи“, добавя той.
Вайцел обяснява още, че конкретният времеви период – отпреди 7500 – 5000 години – е моментът, когато хората не само са започнали да се събират и живеят в по-големи групи на терени, предлагащи добри условия, но също така е и времето, когато се появява проблема с насилието между отделните групи; за това учените съдят по човешки останки, върху които ясно си личат следите от „бойни трофеи“.
„Разбира се, в исторически план има много следи от насилие, но „вземането на трофеи“ е друг тип насилие“, подчертава Вайцел. „Победителят отнася част от тялото на победения, което е знак, сигнал за това, че е спечелил. Отнасянето на трофеи като скалпове, отрязани ръце, ходила, глави – всичко това, както сочат археологическите доказателства, е започнало да се случва с по-висок интензитет по времето, когато сме се научили и да отглеждаме земеделски култури“.
Това отразява и границата на Принципа на Алли: точката, в която плътността на популацията надвишава оптималния брой и в резултат на това привлекателността на местоположението намалява. „Идеалното свободно разпределение и Принципът на Али прогнозират, че в определен момент ползите от сътрудничеството започват да намаляват и тогава отново се наблюдава разпръсване. Има неща, които ни стимулират да живеем съвместно с други хора, но не твърде много други хора“, пише Вайцел.
След скокообразното повишаване на нивото на насилие и практикуването на отнасяне на „бойни трофеи“, има период, през който популациите отново се разпръскват, но групите все пак запазват единността си. Едновременно с това учените установяват, че следва и намаляване на проявите на насилие.
„Забелязваме много неща, които ни изглеждат съвсем съвременни, като например социалното неравенство и климатичните промени“, обяснява Кармоди. „Това обаче, са фундаментални процеси и мащабни проблеми. Голяма част от тях са свързани и с процесите, довели до появата и развитието на земеделието“.
Изучаването на взаимодействията между членовете на тези древни човешки общности, според Вайцел, ни дава знания, чрез които можем по-добре да разберем процесите в настоящето ни и дори да повлияем на начина, по който мислим за бъдещето. „Това е един от начините, по който археологията е от значение за съвременното и бъдещото общество. Моделирането на човешкото поведение в обществените групи и взаимоотношенията ни, може да ни помогнем, за да преодоляваме текущите проблеми на колективните ни действия. Всички се чувстваме по-добре, когато живеем в сътрудничество“, пише Вайцел в заключение.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар