Тази история започва през 2014 година, когато студентът Уитъкър Шрьодер от Университета на Пенсилвания посещава мексиканския щат Чиапас, за да проучва археологически разкопки в търсене на тема за дисертацията си. Към края на пребиваването си в Мексико, той на няколко пъти забелязва край пътя човек, който продава мексиканските карнитас – местен вариант на печено свинско – който активно му маха, приканвайки го да спре. Но тъй като е вегетарианец, Шрьодер не спира и едва един ден преди да си тръгне, решава все пак да се отбие при мъжа и да види, защо толкова настойчиво му маха.
В разговора между двамата става ясно, че продавачът изобщо не се интересува от това, да продаде на Шрьодер карнитас. Той просто научил, че американецът е учен, който се занимава с изследвания в този регион от няколко години и се интересува от историята на маите. Продавачът разказва на Шрьодер за свой приятел, който бил открил някаква древна каменна плоча в собствения си двор.
 |
| Каменната плоча, от която започват разкопките |
Нужни са обаче няколко години, за да се договорят условията за провеждане на разкопки на земята, която е собственост на местния скотовъд. В Мексико законът е такъв, че културните паметници, каквито са всички древни места, свързани с маите, се смятат за собственост на държавата. Затова и собственикът на ранчото се притеснява, че земята му може да бъде конфискувана от правителството. Голдън и Шийрър водят преговори и със собственика на парцела, и с правителствените чиновници, за да направят така, че да не се стига до конфискация.
Разкопките започват през месец юни 2018 година. Голдън, Шийрър и техните колеги се налага всеки ден да следят, кравите, които пасат наблизо, да не паднат в дълбоките изкопи и изобщо, да не навлизат в мястото, където работят учените, за да не замърсяват работната зона. В крайна сметка, обаче, усилията им биват възнаградени. Сред находките, на които попадат, има множество паметници на маите, а на един от тях е открит важен надпис, който описва ритуали, сражения, митичен воден змей и танц на бога на дъжда. Учените откриват и останки от пирамиди, дворец на местния владетел и площадка, на която са се провеждали ритуални танци.
Учените предполагат, че откритото от тях поселение, което е наречено Лаканджа Целтал (Lacanja Tzeltal), е столицата на царството на маите Сак Ци (Sak Tz'i'). Най-вероятно, първото заселване на това място е от около 750 г. пр.н.е. и градът, развил се след това, е просъществувал повече от хиляда години.
През 1994 година при разкопки на други селища на маите са открити надписи, в които се споменава Сак Ци. Оттогава насетне археолозите търсят мястото, където се е намирало царството. За него се споменава и върху скулптури, които се намират в различни музеи по цял свят.
Всъщност, Сак Ци не е сред най-могъщите царства на маите, и останките му са много скромни, ако се сравняват с по-известните забележителности като Чичен Итца и намиращият се наблизо Паленке. Голдън, обаче, казва, че откриването на Сак Ци е важно за разбиранията ни за политическите отношения и културата на древните маи. Учените сравняват находката с опита да се състави средновековна карта на Европа, основавайки се само на исторически документи и упоменаването в тях на някакво си царство, наричано Франция.
Сак Ци е било сравнително малко царство, намиращо се на границата на съвременните Мексико и Гватемала. На езика на маите Сак Ци се превежда като „бяло куче“, но е загадка, защо селището е получило това наименование. Обикновените „граждани“ на царството са населвали селските местности в околността и са отглеждали разнообразни селскостопански култури, изработвали са и керамични съдове и различни каменни сечива. Голдън и колегите му са открили останките на онова, което, по всяка вероятност, е представлявал пазара на древния град, където за продажба са предлагани различни стоки, изработени от местното население.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар