Какво се случва, когато ледовете на "Покрива на света" се топят?

Езерото Ролпа

Ако прелитате със самолет над най-високия връх в света – Еверест, ще видите под себе си безкрайно море от назъбени бели върхове, запълнили целия пейзаж. Никъде другаде на планетата не можете да се насладите на подобна гледка – колосалните ледници на Хималаите, които от хилядолетия се подхранват от мусоните, покриващи всяко лято планинските масиви с нови порции от обилни снегове.

Ако 80 години по-късно прелетите над същото място, може да се окаже, че ледените гиганти вече ги няма.

През есента на 2019 година Международния център за интегрирано проучване на планинските масиви (ICIMD) публикува най-обширният анализ досега, в който се разглежда как климатичните промени ще се отразят на ледниците в Хималаите, Хиндукуш, Каракорум и Памир. Тези планински вериги формират заедно дъга, която се простира на териториите на Афганистан, Пакистан, Китай, Индия, Непал, Бутан и Мианмар. Изследването предупреждава, че в зависимост от степента на глобалното затопляне на климата, от една до две трети от приблизително 56000 ледника в региона до 2100 година ще изчезнат.

В южноазиатския регион живеят над 1,9 милиарда души и прогнозата на учените е много плашеща за тях – всички разчитат на ледниците за водата, която ползват не само за пиене и в домакинствата си, но и за напояване, добиване на електрическа енергия и развитие на туризма. Изследването обаче разглежда и един въпрос, касаещ непосредственото бъдеще: при бързото топене на ледниците, къде ще се оттече всичката тази вода, изчислявана приблизително на 16 милиона литра, което е почти колкото обема на третото по големина в света езеро Хюрън.



Отговорът е, че Хималаите, които днес са познати с ледниците си, с бързи темпове се трансформира в планинска верига, характерна с езера. Според данните от друго изследване, в периода между 1990 и 2010 година, във високите планински вериги на Азия са се формирали нови над 900 езера, захранвани с вода от топящи се ледници. Поради труднодостъпните терени, учените разчитат най-вече на спътниците, за да преброят новообразуваните водоеми. Но броят на тези езера нараства с такива темпове, че учените все още не могат  да достигнат до консенсус за техния брой. „Всичко се случва много по-бързо, отколкото очаквахме преди 5 или 10 години“, казва пред National Geographic Алтън Байерс, изследовател и географ от Университета на Колорадо.

За да добиете представа, как се образуват тези нови езера, мислете за ледника като булдозер, който бавно дълбае откъм страната на планински склон. Напредва, като изстъргва повърхността и след себе си оставя гребени от отломки, които от двете му страни бележат пътя на „булдозера“. Гребените наричаме морени, а когато ледниците се стопят и отстъпят, водата от тях запълва пространствата между морените, които служат като естествени стени за новите водоеми. Байерс обяснява: „В началото са поредица от малки езера от водата от топящия се ледник. Постепенно езерцата се сливат в едно и се получава по-голямо езеро. И от година на година стават все по-големи, докато се получи водоем с обем от милиони кубични метра вода“.

Когато езерото се пълни с още и още вода, морените, които го ограничават, може да не издържат на налягането. Учените наричат това явление наводнение от ледниково езеро (GLOF), но шерпите имат по-обикновени думи за случващото се: chhu-gyumha, което се превежда просто като „катастрофално наводнение“.

В района на Хъмбу в Непал, на 4 август 1985 година се случва едно от най-зрелищните наводнения от този тип. Ледена лавина се откъсва и се спуска по ледника Лангмоче, след което се стоварва върху дългото почти два километра езеро Диг. Езерото е на не повече от 25 години – на снимки от 1961 година, направени от швейцарския картограф Едуин Шнайдер, се виждат само лед и скални отломки в подножието на Лангмоче. Когато лавината удря езерото, създава вълна с височина между 4 и 6 метра, която разбива естествените прегради от морени и освобождава над 4 милиона литра вода. Приблизително това количество се равнява на водата от 2000 басейна с олимпийски размери.



Местен жител, станал свидетел на катастрофата, разказва, как черната водна маса бавно се движи надолу по планинската долина. Шумът, който стихията поражда, наподобява бученето на хиляди хеликоптери, а въздухът се изпълва с аромата на прясно разорана земя. Наводнението разрушава 14 моста, около 30 къщи и нова водноелектрическа централа. Съобщава се, че загиват и няколко души. За щастие, същият ден местните отбелязват с фестивал очакването на новата реколта и малцина са онези, които се намират край реката, когато се случва наводнението.

Шерп е уловил момента, когато на 3 септември 1998 година наводнение от ледниково езеро удря село Котхе

„Винаги са се случвали такива наводнения. Но досега никога не сме имали толкова голям брой потенциално опасни езера, появили се за толкова кратък период от време. А и знаем много малко за подобен род водоеми“, обяснява Байерс.

Наводнението, предизвикано от езерото Диг, фокусира вниманието на експертите, които се опитват да разберат какви са потенциалните рискове, които крият и другите езера в Хималаите. Основните водоеми са езерото Ролпа, което се намира в долината Ролвалинг в Непал, и езерото Имджа, което се намира в подножието на Еверест – директно срещу поредица от няколко селища, разположени по популярния маршрут, по който се достига до базовия лагер, откъдето поемат експедициите за изкачване на „Покрива на света“.

В края на 80-те години на ХХ век екипи от учени започват изследвания на двете езера. Сателитни снимки показват, че езерото Имджа се е формирало след езерото Диг. Това се е случило някъде през 60-те години на миналия век, но тревога будят темповете, с които се разраства. В едно изследване експертите са изчислили, че в периода между 2000 и 2007 година площта на езерото се е увеличила с повече от 24 декара.

„Предизвикателството с ледниковите езера е, че рисковете при тях непрестанно се променят“, казва Пол Майевски, директор на Института за промените в климата към Университета в Майн, който през 2019 година ръководи експедиция, финансирана от National Geographic и Rolex за изследване на ледниците в Непал. Например, много морени, сдържащи ледникови езера, са естествено подсилени от късове лед, които спомагат за стабилизиране на цялостната структура. Ако ледът се разтопи, изглеждащите здраво споени морени може просто да се разтурят.



Други заплахи дебнат под леда. В процеса на топене на ледник, в него може да се образуват големи кухини. Тези ледени пещери в отстъпващия ледник се пълнят с вода. Скритите резервоари понякога се свързват с водоеми на повърхността, чрез формирали се в леда „тръбопроводи“. Когато подобни коридори за оттичане на събралата се под ледовете вода се разтопят, десетките свързани помежду си „водоеми“ може изведнъж да се окажат свързани и да предизвикат голям потоп. Те са по-малки по мащаби и по-слаби, отколкото GLOF, но се случват доста по-често.

Изглед към долината Кхумбу. Снимка: Brittany Mumma, Fisher Creative

За този тип наводнения науката също знае твърде малко. „Да разберем как водата тече през ледниците не е толкова лесно“, обяснява Майевски. „Но за момента приоритетни за изследванията ни са GLOF, които представляват основна заплаха“.

Байерс от своя страна дава пример с морените в подножието на ледника Кхумбу, където в момента се наблюдава формирането на множество малки водоеми. „Това е бъдещо голямо езеро“, казва той и добавя, че то се намира над селището Тугла по маршрута към базовия лагер под Еверест. „Въпрос на време е това езеро да се превърне в потенциална заплаха“.

Без работа на терен за учените е трудно да оценят точно опасностите от тези водоеми. А до тях се стига трудно, понякога след дни на тежки преходи. Все пак, проучване, проведено през 2011 година установява, че 42 езера в Непал са с висок и много висок риск да предизвикат наводнения. В целия Хималайски регион броят на такива езера може да надхвърли сто.

Друга нация, която има дълъг опит със справянето с проблемите от ледникови езера, са жителите на Перу. През последните 30-40 години високопланинската държава е загубила до 50 процента от леда в ледниците и хиляди са станали жертви на наводнения от GLOF-събития. След като опустошително наводнение от езерото Палкакоча заличава една трета от град Хуараз и отнема живота на около 5000 души, перуанските учени и експерти започват пионерно да разработват иновативни методи за частично източване на потенциално опасни ледникови езера. Днес десетки езера в Перу са превърнати в безопасни и с поддържани ниски нива на водата, като едновременно с това служат за захранване на напоителни системи и водноелектрически централи.

Тези методи обаче са трудни за прилагане в условията на Непал, които са доста по-различни. Голямата разлика между Перу и Хималаите е логистиката, обяснява Джон Рейнолдс, британски специалист, който подпомага усилията да се намалят рисковете и водните нива в езерото Ролпа, смятано за най-опасното в Непал. „В Перу на практика може да стигнете за един ден пеша до езерата. В Непал може да са ви нужни пет-шест дни преход от най-близкото шосе“.

Езерото Ролпа е в толкова труднодостъпен район, че за да доставят тежка техника до там са използвани хеликоптери. Машините са пренасяни в разглобен вид и сглобявани на място. Инженерите построяват малка язовирна стена и шлюз, след което започват бавно източване на вода от езерото. „Ако изпускате водата твърде бързо, тя може да дестабилизира бреговете по коритото на реката в долината, особено страничните морени, които са ги укрепили“, обяснява Рейнолдс.



В крайна сметка нивото на водата в езерото Ролпа е снижено с около 3 метра, което бележи успеха на първия проект в Хималаите за смекчава на въздействието на ледниковите езера. През 2016 година непалската армия се включва в спешен проект за източване на езерото Имджа. И неговото ниво е намалено приблизително с около 3 метра. Тези мерки все пак не изключват напълно рисковете от наводнения, но и двете представляват част от по-мащабен проект, в който се предвижда изграждането и на предупредителни системи.

Езерото Табоче в Непал дори и през месец май остава наполовина сковано в ледове. Езерото е един от най-високо разположените хималайски пресноводни водоеми. Снимка: Brittany Mumma, Fisher Creative

Не всички ледникови езера представляват реални заплахи. Учените продължават да разработват нови начини за изследването им и се учат как да оценяват реалните нива на рискове, което всяко отделно езеро представлява. Оказва се, че в някои случаи потенциалният риск се надценява и ситуацията с езерото Имджа е един от примерите за това.

„Не съществува пряка причинно-следствена връзка между GLOF и големината на езерото“, казва Рейнолдс. „Важното е как тялото на езерото си взаимодейства с бреговете си“.

Непалският учен Дананай Регми добавя, че не само големите езера представляват потенциална заплаха. „Загрижени сме за големите езера, но повечето бедствия през последните години са причинени от сравнително малки водоеми, за които сме нямали притеснения“.

Дали езерата са големи или малки, едно е несъмнено – условията за възникването на наводнения са се увеличили. Рейнолдс посочва, че когато вечнозамръзналите почви почнат да се размразяват, масивните скални срутвания и свлачищата ще се случват все по-често. И ако такива явления ударят по уязвимите езера, биха могли да предизвикат наводнения, подобни на това от 1985 година в долината Кхумбу. „Трябва да провеждаме интегрирани проучвания на тези опасни географски феномени. GLOF са само част от опасностите“, убеден е Рейнолдс.

Всяко езеро си има свои отличителни характеристики и затова трябва да се подхожда по индивидуален начин. Някои езера може, например, да се окажат добри източници на минерални води, други да са пригодни за производството на електроенергия или развитието на туристически бизнес, а има и такива, които следва да се запазят от чисто религиозни подбуди.



Алтън Байерс е оптимист, че вече е постигнат определен напредък. „Това не са само големите инфраструктурни проекти, какъвто е понижаването на нивото на Имджа. Хората, които живеят в отдалечените високопланински райони, постепенно вървят по пътя на разработване на собствени методи и технологии, които да адаптират на място“.

Той отбелязва, че жителите на Кхумбу са започнали да строят габиони – заграждения от телени клетки, запълвани със скални късове, които отклоняват водите от евентуални наводнения, отвеждайки ги далеч от населените места. Положените усилия се отплащат: през 2016 година ледниково наводнение се случва над селището Чукунг. Габионите се оказват безценна защита, отклонявайки водите в няколко странични ръкава и селището е спасено.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>