Археолози продължават с изследванията на древния град Мохенджо-Даро, който се намира на територията на съвременен Пакистан. Разкопки на това място се провеждат от почти 100 години насам, но все още много тайни остават неразкрити. А най-важната загадка си остава писмеността. Тя и досега не се поддава на разчитане.
Таблици с надписи на древния език са изложени в Музея на Мохенджо-Даро – градът, който е на поне 5 000 години. Символите върху таблиците са писмеността на Харапската цивилизация, развила се по долината на река Инд. Учени от цял свят се опитват да разчетат писмеността на смятаната за най-древна цивилизация, процъфтяла в Южна Азия.
„Не знаем нищо за историята около възникването на езика в Мохенджо-Даро и за системите от вярвания на древната цивилизация. Засега, всичко, с което разполагаме, са таблици с надписи, които тепърва трябва да разчетем“, казва Калимула Лашари, председател на техническия комитет Мохенджо-Даро.
Град Мохенджо-Даро е открит през 20-те години на ХХ век. От тогава насам археолозите го проучват, но въпросите около находките им са много повече, отколкото отговорите. Широки улици, стени, градени от тухли, просторни домове, във всеки от които има санитарно помещение и канализационна система – това са част от характеристиките на древния град. Но как е възникнала толкова развита за времето си цивилизация и кое е довело до изчезването ѝ – няма еднозначни отговори на тези въпроси. И писмеността на древните обитатели на града е съществена част от целия пъзел.
„Няма единен подход в търсенията за разгадаване на древния език, всички прибягваме до различни методи. Има учени, които проучват лингвистиката, има други, които изучават стилистичните аспекти, археологическите, както и архитектурните, пространствените и хронологичните“, добавя професорът по археология Джонатан Марк Кенойер.
Отделът по култура, туризъм и античност в пакистанската провинция Синд, заедно с Националната фондация „Мохенджо-Даро“ са организатори на международна конференция, в която участват 9 чуждестранни и 5 местни изследователи. Археологът Майкъл Янсън смята, че за разчитането на писмеността на Харапската цивилизация от долината на Инд ще помогне опитът от изучаването на други древни езици.
„Има го примерът с прочутия Розетски камък с египетските йероглифи. Находката от зората на XIX век помага да се прочетат египетските надписи, съпоставяйки ги с други писмени източници. Смятам, че в конкретния случай, с помощта на онези езици, които сме се научили да четем, както и с новооткритите артефакти със символи, ще успеем да разберем езика, който засега остава неразгадаем“, казва Майкъл Янсън.
Учените, участвали в конференцията, са убедени, че не е далеч денят, когато ще разкрият тайните на Мохенджо-Даро.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар