Правите улици на неолитни селища, които археолози са открили в Централна Европа, винаги малко завиват наляво. Дълго време учените не успяват да обяснят тази странност, но в крайна сметка са успели да разберат каква е причината. Строителите от каменната епоха се оказва, че са подвеждани от особеност на човешкото зрение, пише Plos One.
Археолози от Словакия и Германия проучват древни поселения, следите от които са се съхранили още от времето на шнуровата керамика. Тази археологическа култура съществува в Централна Европа между 5500 и 4000 г. пр.н.е. Една от характерните особености на културата са изключително дългите къщи, чиято дължина често надхвърля тридесет метра. Такива постройки са използвани в продължение на три-четири десетилетия, а с течение на времето покрай тях са се появявали нови градежи.
„Докато проучвахме неолитно селище, намиращо се в югозападната част на съвременна Словакия, ни направи впечатление, че всяко следващо „поколение“ от домове леко се е отклонявало от линиите на старото. И това отклонение винаги е на ляво. С какво може да се обясни това странно „завъртане“ на къщите в посока, обратна на въртенето на часовниковата стрелка? Убедени сме, че причината се крие в особености на зрителното ни възприятие“, казва Нилс Мюлер-Шисел, професор от университета в Кил.
„Ако поставите на човек задача да раздели отрязък на две равни части, то той почти винаги допуска грешка, като малко отмества долната точка вляво. Това е нормална особеност на зрителните ни възприятия. И точно тази особеност е карала древните строители да допускат неточност, която в крайна сметка довежда до там, че „улиците“ на неолитните поселения се „завъртат“ леко в посока, обратна на въртенето на часовниковата стрелка“, обяснява професорът.
0 коментара:
Публикуване на коментар