В руините на изящната градина на императорския дворец в Нара, Япония, изследователи са открили сложен воден канал, изграден от камъни. Градината е създавана през втората половина на VII век.
Руините на комплекса от градини и езера в Асукакио, в който влизат две изкуствено създадени езера, се намират на север и на юг от древния имперски дворец. Смята се, че те са първият пример в Япония за парк, създаден в съседство с двореца на императора.
От археологическия институт на Кашихара съобщават, че Северното езеро е снабдено със зидани канавки, които се простират на около 11,5 метра, а по дъното му има и останки от каменна настилка. Археолозите предполагат, че вероятно мястото е служило за провеждане на дворцови ритуали, посветени на водата по време на периода Кофун (краят на III и до VII век).
Асукакио се отнася към епохата на древната столица на Япония, създадена през следващите години.
Комплексът от градини и езера, който в дворцовия протокол е наричан „историческо място“ и „място на живописната красота“, се намира на северозапад от руините на двореца Асука, където през периода Асука (592 – 710 година) се помещава резиденцията на императора.
Градинският комплекс включва сгради, езера, воден канал и други структури, разположени на терен, простиращ се на 280 метра в посока север-юг и на 100 метра по оста изток-запад.
На мястото на Южното езеро е открито каменно корито на воден фонтан. Последните находки показват, че в комплекса е имало две езера с различен дизайн и предназначение.
Северното езеро е място, където са провеждани ритуали, а Южното е било място, което членовете от императорския двор са посещавали за отмора и за да се насладят на гледката към околния пейзаж.
Разкопките на североизточната част от Северното езеро започват през месец май тази година. По време на разчистването са открити останките от настилката на дъното, което внимателно е павирано с каменни блокове с големина между 40 и 70 см. Настилката на дъното е с размери 13 метра по оста север-юг и 8,5 метра по посока изток-запад.
В централната част на павираната площ има две каменни „корита“ с квадратна форма. Дължината им е от 80 см до 1,3 метра на всяка страна, а дълбочината от 20 до 50 см. Открити са и канали, изградени от камъни, по които водата е текла в посока изток-запад.
Ширината на канавките варира между 30 и 80 см.
Цялата структура е проектирана така, че събралата се изворна вода в едно от „коритата“ да изтича в съседните канавки.
Археолозите смятат, че конструкцията е играела важна роля в осигуряването на бистра, течаща вода.
„Районът вероятно е бил свещена зона, където императорите или техни приближени, са извършвали ритуали, посветени на водата“, обяснява Масаши Киношита, професор по археология в Токийския университет „Гакугей“. „Мястото може да се разглежда като първообраз на японската култура, в която концепцията за комплекс от градина и езера, чийто произход е от Китай, се слива с традиционно японското разбиране за почитане на природните сили и стихии“.
Канекацу Инокума, професор по археология в Универистета „Тачибана“ в Киото, добавя, че районът може би е свързан с „ритуалното пречистване, което императорите са извършвали преди да проведат важни срещи или да участват в сакрални гадателски практики“.
По-рано се предполагаше, че Северното езеро е с конична форма и дълбочината му достига до 2-3 метра. Откриването на павираното с камък дъно обаче показва, че североизточният край на езерото се е намирал над водното равнище.
Проф. Инокума изказва предположението, че императорът се е спускал по стъпалата към каменния под, за да загребе от течащата по каналите вода и/или да я излее върху себе си, като акт на самопречистване.
Косаку Окабаяши, директор на Археологическия институт в Кашихара, който участва в проучванията, има свое предположение. Според него, цялата структура е играела роля в ритуалите, чрез които се е целяло поставянето под зависимост на жителите на околните провинции, които в онези дни са били смятани за гранични зони.
„В Нихоншоки („Японски хроники“), която е завършена през VIII век, е записано, че от времето на императрица Саймей, която царува от 655 до 661 година, представители на племето емиши, населявали района Тохоку и от племето хаято от южен Кюшу са „гощавани и поени с вино в квадрат от дървета зелкова“, който се намирал северно от градинския комплекс“.
В друг пасаж от текста на „Японски хроники“ се споменава, че през 581 година вождът на племето емиши „пи от течащата вода“ и полага клетва за покорност. Окабаяши смята, че комплексът от градини с езера може да е играел ролята на място, където са провеждани подобни ритуали.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар