Човешкият мозък е една от най-големите загадки. Биолозите все още не са намерили отговори на много от въпросите, свързани с него, а обект на неспиращи дискусии е например, какво е предизвикало нарастването му. Този въпрос, обаче, може да се разглежда от различни ъгли.
От една страна, отговор може да се търси в клетъчните механизми на молекулярно ниво, които играят важна роля в растежа на мозъка ни. Знаем, че някои гени при човек „пришпорват“ деленето на стволовите клетки, формиращи мозъчната тъкан. Освен гените, в мозъка ни съществуват и особен вид стволови клетки, които се делят значително по-активно, отколкото при видовете, от които сме еволюирали или другите животни.
От друга страна, големият мозък изисква повече енергия. От това възниква въпроса, откъде при предците ни е била набавяна допълнителната енергия за покриване на нуждите на мозъка? Някои експерти смятат, че древните човекоподобни примати са „пожертвали“ стомашно-чревния тракт; други пък приемат, че нужната енергия се е компенсирала за сметка на намаляване на мускулната маса.
Но освен това трябва да се разсъждава и по темата, какви фактори от околната среда са принудили далечните ни предци да се „сдобият“ с по-обемист мозък. По-точно би било да се каже, какви фактори в околната среда са изиграли благоприятна роля, така че у всяко следващо поколение на приматите, от които произхождаме, да оцеляват най-вече онези индивиди, чийто мозък е по-голям, отколкото при останалите. Една от най-популярните хипотези по това направление е социалната. Според това допускане, развитието на мозъка е пряко свързано с еволюцията на социалните навици. На пръв поглед хипотезата изглежда логична: за да си сътрудничи, да разрешава конфликти, да се учи и да обучава другите на индивида му е нужно да разполага с развита нервна система.
Голяма част от изследванията по темата „социалния мозък“ при приматите обаче, показва само наличието на връзка между едното и другото. В този случай възниква въпросът кое е причината, а кое – следствието? Как се е случил процесът: дали първо се е усложнявала социалната структура, а след това, вече в по-сложните обстоятелства преимущество са получавали онези, които са имали по-голям мозък, или първо, поради някакви причини мозъкът се е увеличавал и като следствие от това нарастване се е усложнявала социалната структура?
Изследователи от Университета в Сейнт Ендрюс твърдят, че мозъкът най-напред е увеличавал обема си поради други причини, а не заради сложни социални взаимоотношения. Те са разработили математически модел, който от една страна отчита енергетичните разходи за растящия мозък, а от друга – помага да се оцени доколко притежаващият по-голям мозък индивид е способен да решава едни или други проблеми, които му поставя околната среда.
 |
| Сравнение на череп на човек (ляво) и на шимпанзе (дясно) |
Сред задачите има такива, свързани конкретно с екологичната обстановка (например, как да се ловува при лоши метеорологични условия или на труден терен; как да се създават хранителни запаси, без да се развалят). Но в модела са генерирани и социални проблеми от вида, как да се работи съвместно или, напротив, да се надделее над конкурент.
Оказва се, според математическия модел, че в по-голяма степен на увеличението на мозъка помагат точно екологичните проблеми. Това следва да се интерпретира, като, например, за търсенето на дивеч в сложни условия разбираемо е нужна повече съобразителност, и преимуществото е на страната на онези, които притежават в мозъка повече неврони и връзки между тях; в същото време решаването на проблеми от този тип напълно се покрива енергетично при индивидите, развили по-голям мозък.
Социалните и културни фактори също играят важна роля: онзи, който се е научил по по-лесен начин да се сдобива с храна, може да сподели уменията си с другите, а те от своя страна трябва да са достатъчно умни, за да разберат и приемат поученията му. Обаче, ако делът в развитието на мозъка, отнасящ се към решаването на екологични проблеми, съставлява 60%, то на необходимостта от сътрудничество се падат само 30%, а на проблемите, свързани с конкуренцията – едва 10%.
В статията, която екипът изследователи е публикувал в списание Nature, се казва, че социално-културните фактори работят едновременно с екологичните и косвено способстват увеличението на мозъка при човек. Те помагат при решаването на някои затруднения, породени от околната среда, пред които са се изправяли приматите. Авторите на изследването подчертават, че въпреки, че точно „екологията“ в най-голяма степен е формирала растежа на мозъка ни (споменатите вече 60%), социалният живот все пак е послужил като допълнителен усилвател и без него мозъкът ни едва ли би могъл да надхвърли възможностите на другите човекоподобни видове.
Обаче, ако поотделно се разгледат социалната взаимопомощ и конкуренцията между групите – как те сами по себе си въздействат на развитието на мозъка – ще се натъкнем на изненадващи резултати. Според заключенията на авторите на изследването, социалният живот способства не за увеличаване, а за намаляване на обема на мозъка. Това е така, защото всеки от индивидите се осланя на другите, в това число и по отношение на ресурсите: общото ползване и достъп до ресурси позволяват да не се разходва енергия за развитие на по-голям мозък, просто защото той се оказва ненужен, т.е. – излишен.
Изследователите припомнят в тази връзка и данните от друго проучване, извършено от биолози от Дрекселския университет. Те сравняват мозъците на 29 вида оси. Сред тях има както „индивидуално“ живеещи в малки групи, както и такива, които образуват сложни колонии. Оказва се, че областите в мозъка на насекомите, наричани гъбовидни тела и отговарящи за сложното поведение, паметта и т.н., са най-големи при осите – „единаци“, а най-малки са при видовете със сложна социална структура. И в това няма нищо учудващо, защото разпределеното съзнание не изисква големи мозъчни „мощности“ – при обществените насекоми всеки индивид може в случай на нужда да се допита до „колективния разум“, вместо да търси сам решение на проблема.
От друга страна, насекомите все пак не са нито гръбначни, нито птици, нито риби. Привържениците на хипотезата за „социалния мозък“ акцентират върху това, че при гръбначните животни психиката се усложнява и поради това, общувайки със себеподобните си, им се налага да разходват доста сили, за да съгласуват зачитането на интересите си, а точно за това е необходим и по-голям мозък.
Конкретното изследване без съмнение достига до не особено приятни заключения, касаещи ролята на социалните фактори в еволюцията на мозъка – или поне на човешкия мозък. Най-вероятно ще последват нови разработки, които да се опитат да открият нови доказателства в подкрепа или срещу подобни твърдения.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар