След последния максимум на ледников период отпреди около 20 000 години, климатът на Земята постепенно се затопля. С подобряването на климатичните условия начинът на живот на хората и методите за набавяне на храни и ресурси също постепенно се променят и от ранните форми на събирачество, лов и риболов, човек преминава към уседнал живот и производство на земеделски култури. Измененията в начина на производство и живот са тясно свързани с промените в околната среда в праисторическо време и са изиграли решаваща роля върху развитието на човешката цивилизация.
За да разберат по-добре вариациите в растителния свят на територията на съвременен Южен Китай и връзката им с промените на климата от времето на последния ледников максимум, както и въздействието на човешката дейност върху растителните видове, изследователи от Китайската академия на науките (CAS) са провели проучване на полените от 20 сондажни ядки, извлечени от някои по-слабо изследвани региони. Учените са събрали и обработили данните за полените от 14 местоположения, като проследяват възстановителните процеси в растителния свят, протекли през последните 20 000 години.
Авторите на изследването са създали първите карти на разпределението по зони на растителността, съответно отпреди 18 000 (18 ka BP), 9 000 (9 ka BP) и 6 000 (6 ka BP) години. Те са определили също и характеристиките на разпределение на растителността във всяка зона/подзона.
Изследователите установяват, че вариациите в растителния свят на териториите на съвременен Южен Китай през последните 20 000 години обикновено съвпадат с глобалните промени в климатичните условия от последния ледников максимум насам. Около 18 ka BP характерната за умерения климатичен пояс растителност се е простирала на юг до границите на съвременната субтропична подзона, което показва, че растителността по това време все още е запазила някои климатични характеристики от предишния ледников период, независимо, че по това време вече се наблюдава затопляне.
„По време на холоценовия оптимум характеристиките на вегетацията в изследвания регион са доста различни, като са налице сходни характеристики с периодите около 9 ka BP и 6 ka BP. Това, от една страна, отразява общата тенденция на глобално затопляне по онова време, а от друга свидетелства за доминиращото през периода влияние на югоизточния и югозападния мусони върху териториите на съвременен Южен Китай“, обяснява проф. Уан Уеймин от Института по геология и палеонтология към CAS (NIGPAS). Учените предполагат, че дългосрочният, силно повлиян от мусоните климат от 9 ka BP насам, може да е основната причина за доминиращото разпределение на растителността по онова време, както и постепенната ѝ конвергенция към настоящето разпределение.
Палинологичното изследване показва още, че въпреки че някои климатични явления, случили се след последния ледников максимум, са отразени в стратиграфските профили, тези събития са оказали ограничено въздействие върху цялостната картина на природната среда и местната растителност. В допълнение към глобалните климатични промени, растителността в региона на изследване е повлияна най-вече от еволюцията и разгръщането на мусонния климат, добавят експертите.
„Човешката дейност не може отчетливо да се открие, отразена в картите за разпределение на растителността през 9 ka BP и 6 ka BP. Това показва, че ранните земеделски дейности са оказвали слабо, почти незначително влияние върху естественото разпределение на растителността. Въздействието на човешката дейност върху вегетативните зони обикновено по-отчетливо се забелязва в районите по средното и долно течение на река Яндзъ, при това е в по-ранни етапи, отколкото в останалите части на Южен Китай“, добавя съавторът в изследването Ли Чунах от Института по география в Нанкин.
Според д-р Шу Юнву от NIGPAS, повишаването на морското равнище, случило се по време на холоценовия оптимум също би могло да повлияе на разпространението на растителността през периода. Големи трансгресии през ранния холоцен са регистрирани в езерата Донциан, Байма и Сянху.
Изследването е публикувано в Science China: Earth Sciences. Провеждането му е финансирано по програмата за приоритетни изследвания на Китайската академия на науките и Националния природонаучен фонд на Китай.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар