19 юни 2019 г.


Преди 9 000 години, жителите на една от първите големи човешки общности, занимаващи се със земеделие, се оказват и първите, сблъскали се с някои от проблемите на съвременния живот в големите градове.

Учените, изследващи древните руини на Чаталхьоюк, намиращ се на територията на съвременна Турция, са установили, че жителите му – наброявали между 3500 и 8000 души по време на разцвета на селището – са сблъскали с неща, познати и на съвременния човек, живеещ в градски условия: пренаселеност, епидемии от инфекциозни заболявания, насилие и проблеми с околната среда.
В статия, публикувана в Proceedings of the National Academy of Sciences, международен екип от биоархеолози съобщава за нови открития, базирани на изследвания на човешки останки, открити в Чаталхьоюк. Работата обхваща научни разработки, провеждани през последните 25 години.

„Резултатите от изследването пресъздават картината на това, какво е коствало на тогавашните хора да преминат от номадския начин на живот на ловците-събирачи към по-уседналите условия и живот, градящ се около обработката на земя“, обяснява Кларк Спенсър Ларсен, водещ автор в изследването и професор по антропология в Университета на щата Охайо. „Чаталхьоюк е една от най-ранните прото-урбанистични общности в света. Жителите му са преживели всичко онова, което се случва, когато за продължителен период от време съберете на едно ограничено по територия място. Може да се каже, че това селище поставя основите на онова, което е довело до съвременността и предизвикателствата, пред които се изправяме днес в живота в градски условия“.



Чаталхьоюк се намира на територията на централна източна Турция. Градът е обитаван в периода между 7100 г. пр.н.е. и 5950 г. пр.н.е. Първите разкопки се провеждат през 1958 година. Днес е ясно, че градът е заемал площ от 13 хектара, а културните пластове се простират на дълбочина до 21 метра и депозитите в тях обхващат период от 1150 години без прекъсване.

проф. Кларк Ларсен
Проф. Ларсен започва работа на терен на археологическия обект през 2004 година. Той е един от ръководителите на екипа, специализиран в проучването на човешки останки, който от своя страна е част от по-всеобхватния изследователски проект, ръководен от Йън Ходър от Университета в Станфорд. Съавтор в новото изследване е Кристофър Кнюсел от Университета в Бордо, Франция.

Работите на терен в Чаталхьоюк приключват през 2017 година, а публикацията в PNAS представлява кулминацията в изследванията на обекта, извършени от биоархеолозите, уточнява проф. Ларсен.

Чаталхьоюк започва съществуването си като малко селище, основано около 7100 г. пр.н.е. Вероятно в началото се е състояло от няколко къщи, изградени от изпечени на слънце кални тухли. Експертите наричат това време Ранния период на Чаталхьоюк. Върхът в разцвета си градът достига през Средния период, който учените определят във времето между 6700 г. пр.н.е. до около 6500 г. пр.н.е. След това населението на Чаталхьоюк бързо започва да намалява в Късния период. Градът е изоставен около 5950 г. пр.н.е.



По време на цялото му съществуване, земеделието е играло основна роля в живота на общността, която го е населявала. Учените са анализирали химичния „подпис“ в костите на обитателите му – по метода на съотношението на стабилните изотопи на въглерода – за да установят с какви храни са се прехранвали. Резултатите от анализите сочат диета, в която влизат пшеница, ечемик и ръж, както и множество некултивирани растения.

Съотношението на стабилните азотни изотопи пък дава сведения за протеините в храната. Установено е, че жителите са консумирали месо от овце, кози и редица диви животински видове. В Късния период в диетата се включва и месо от одомашнен едър рогат добитък (говеда), но овцете си остават през цялото време най-важното домашно животно, използвано като източник на месо за изхранване на населението на Чаталхьоюк.


„Жителите на града са се занимавали със земеделие и отглеждане на животни от самото основаване на общността, но с увеличаване на населението са полагали повече усилия в тези начинания“, обяснява Ларсен. „Храненето предимно с твърдозърнести храни довежда до това, че много от жителите бързо развиват кариеси – една от т.нар. „болести на цивилизацията“, добавя още професорът. Резултатите показват, че около 10 – 13% от зъбите на възрастните индивиди, чиито останки са открити в Чаталхьоюк, са със следи от дупки и счупвания.

С течение на времето се наблюдават изменения във формата и напречното сечение на костите на краката на членовете на общността. От това учените достигат до заключение, че през Късния период жителите на града са извървявали значително по-големи разстояния, отколкото по-ранните жители. Това предполага, че хората са били принудени да обработват по-големи земеделски площи и то по-далеч от града, както и да пасат животните на по-големи дистанции. Тези процеси са се развивали с течение на времето, добавя проф. Ларсен.



„Смятаме, че влошаването на околната среда и промените в климатичните условия са принудили членовете на общността да се заселят по-далеч от града, на места, където по-лесно да обработват земята и да си набавят ресурси, като например дърва за огрев. Този процес също допринася за окончателния упадък на Чаталхьоюк“, пояснява професорът.

Други изследвания показват, че по времето, когато съществува Чаталхьоюк, климатът в регион става по-сух, което изключително затруднява земеделските дейности.

Резултатите от новото изследване показват, че жителите на града са изпитали и високите нива на пренасяне на инфекциозни заболявания, което най-вероятно се дължи на струпването на много хора на малка територия и на лоши хигиенични условия. До една трета от човешките останки, отнасящи се към Ранния период, са със следи от прекарани инфекции.

По времето, когато е населението на града достига до върховите си стойности, къщите са строени плътно една до друга, без свободни пространства между тях – обитателите им са влизали и излизали по стълби водещи към входовете, които са се намирали на покривите на домовете. Разкопките показват, че вътрешните стени многократно са замазвани с глина. И ако обитателите на домовете са поддържали относително чисти своите части от „етажната собственост“, анализите на стените и подовете на къщите показват следи от животински и човешки фекалии.


„Живели са в условия на голяма пренаселеност, с ями за боклуци и кошари за животните непосредствено залепени за домовете им. Казано по друг начин, налице са всички условия, способстващи разпространението на всевъзможни инфекциозни заболявания“, пиеш Ларсен.

Според учените, животът в условията на пренаселеност в Чаталхьоюк може да е допринесъл за високи нива на насилие. Сред 93 черепа от Чаталхьоюк повече от една четвърт – 25 индивида – са със следи от зараснали фрактури. А 12 от тези индивиди са станали жертви на насилие повече от веднъж – с две до пет наранявания през различен период от време. Формата на лезиите предполага, че ударите по главите на тези хора са нанасяни с твърди, обли предмети – на обекта са открити глинени топки с правилния размер и форма, с които биха могли да се нанесат такива удари.

Повече от половината от жертвите, по чиито черепи има следи от насилие, са жени (13 жени, 10 мъже). По-голяма част от нараняванията са в горната или задната част на главите, което предполага, че жертвите не са нападнати в лице.



„Установихме увеличаване през Средния период на черепните травми, т.е. по времето, когато населението е най-многобройно и градът е най-гъстонаселен. Може да се предположи, че пренаселеността е предизвиквала повишени стресови нива и конфликти сред членовете на общността“, уточнява Ларсен.

Повечето погребения са открити в ями, които са изкопани под пода на къщите, като водещата хипотеза е, че погребаните са живеели в тези домове. Това допускане води до неочаквано откритие: оказва се, че повечето членове в едно домакинство не са биологично свързани. Учените установяват това, по изследвания на зъбни останки от погребани под една и съща къща индивиди; не се наблюдават толкова близки сходства, колкото се очаква, ако са с роднинска връзка.

„Морфологията на зъбите е силно повлияна на ниво гени. Хората, които са в роднинска връзка, показват подобни вариации в зъбите корони, а ние не установихме сходства сред индивидите, погребани в едни и същи къщи“, пише Ларсен. За да бъдат установени връзките между хората, които са живеели заедно в Чаталхьоюк, ще са нужни още изследвания. „Този аспект все още остава неуточнен“, подчертава професорът.

В заключение Ларсен обобщава, че значимостта на Чаталхьоюк се обуславя от факта, че е едно от първите „мега-селища“ в световната история, изградени около земеделските дейности. „От това древно място можем да научим за непосредствения произход на начина ни на живот днес, както и за това, как сме организирали живота си в общности. Много от предизвикателствата, пред които сме изправени днес, са същите като онези, с които са се сблъсквали и жителите на Чаталхьоюк преди хилядолетия. Днес просто мащабите са по-големи“.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...