19.6.17

Сред хилядите заблуди, с които човечеството живее днес е и тази, че до преди някакви си 5-600 години хората са смятали Земята за плоска. Това изобщо не е така. Че живеем върху кълбо, хората са били наясно още в древността.

Преди 2257 години дори са знаели точно колко голяма е сферата, върху която човек развива своята цивилизация. 240 години преди рождението на Христа гръцкият физик, математик, астроном и поет Ератостен Киренски за пръв път изчислява дължината на земния меридиан. Ератостен забелязва, че в деня на лятното слънцестоене (което тогава се пада на 19 юни-20 юни) в град Сиене (днешен Асуан в Египет) слънцето осветява водата на дъното и на най-дълбоките кладенци. Тоест, в този момент то се намира точно над града. По същото време в Александрия, която се намира малко по на север и е разположена на същата географска дължина, по пладне ъгълът на падане на слънчевите лъчи е различен.

За да измери колко точно е този ъгъл, използва сянката, която хвърля стълб, специално поставен от него за тази цел. Така Ератостен установява, че ъгълът е равен на 7,2°. И понеже в една окръжност има 360° просто разделя 360 на 7,2 и получава 50. От това следва, че между Сиене и Александрия разстоянието е равно на 1/50 част от окръжността на Земята.

Най-трудно по онова време било да се изчисли точното разстояние между двата града. Все пак, успяват да измерят, че то е равно приблизително на 5000 стадия (стадият, египетският, се равнява на 157 метра). Ератостен умножава 5000 стадия с полученото по-рано значение за отстоянието им по меридиана, т.е. по 50, и получава 250 000 стадия.

Ако умножим 157м (дължината на един стадий, приравнена в съвременната метрична система) по 250 000 се получава 39 250 километра.


Картата на Ератостен
Днес знаем с точност, че дължината на окръжност от земното кълбо е равна на 40 008 километра. Ератостен преди 2257 години е сбъркал само със 758 километра, но не бива да забравяме, че грешката идва от факта, че е било трудно да се измери точно разстоянието между Сиене и Александрия.

Но древногръцкият учен не е известен само с това си постижение. Пръв започва да разделя с паралелни линии картите, които създава и с това въвежда понятията за географска ширина и дължина.
Трудовете му по математика, физика и астрономия му носят признанието на учен. Поканен е лично от владетеля на Египет Птолемей IV да оглави Александрийската библиотека – признание, което днес би се равнявало на удостояване с нобелова награда. Ератостен се смята и за един от основоположниците на хронологията. В труда си, наречен „Хронография“ прави опит да определи датите, свързани с историята на Елада, която, както ни е известно, се води по годините на провеждане на олимпийски игри. Успява да състави списък на всички известни му до онзи момент победители в олимпийски игри, което се използва днес от историците за косвено сравнително определяне на датите на други събития от световната историята.

Между другото, многото знания не носят на Ератостен щастлив и спокоен живот. В края на дните му Ератостен е отстранен от заеманата длъжност в Александрийската библиотека. Почти ослепял, ученият изпада в крайна нищета, разболява се и умира – в буквалния смисъл – от глад.

0 коментара:

Публикуване на коментар