Дали съществува фактор, който определя какъв да бъде броя на континентите на планетата ни? Отговор на този въпрос успява да формулира академик Валерий Трубицин, геолог и геофизик, завеждащ лабораторията по теоретична геодинамика в Института по физика на Земята към Руската академия на науките. Той създава математическия модел, с който борави тектоничната теория, описваща днешното разположение на континентите. Тектоничната теория е базирана на моделите на конвекция в земната мантия.
Съвременните теоретични схващания разглеждат мантията като съставена от разтопено вещество с различен вискозитет, който се дължи на факта, че по-горните слоеве са по-слабо нагрети от долните. По-горещото вещество се изкачва нагоре, към повърхността на планетата, там изстива и отново се спуска към недрата. В мантията се извършва размесване, но то не е хаотично, както се смята по-рано, а се извършва по определен ред, чрез който се формират “конвекционни клетки”. Между две въртящи се в противоположни посоки клетки се намира или зона на издигане на горещо мантийно вещество (централноокеанските хребети), или зона на спускане на охладено вече вещество (зони на субдукция).
В тектоничните плочи са “замразени” континентите, които са съставени от вещество с относително по-ниска плътност, затова и не потъват, а се движат (със скорост от няколко сантиметра на година) по посока на въртенето на клетката, към мястото, където мантийният поток се спуска и придърпва със себе си литосферната плоча. Континентите са като хора на ескалатор – в края на подвижната стълба “прескачат” опасната зона и се прехвърлят над друга конвекционна клетка, оставайки винаги да плават върху мантията.
В началото, преди повече от три милиарда години, недрата на планетата ни са били по-силно нагрети и броят на конвекционните клетки е бил по-голям, вероятно няколко десетки. Съответно, над тях са съществували толкова на брой плочи и континенти. Постепенно всички континенти би трябвало да се слеят в един суперконтинет над онова място, където мантийният поток е бил най-мощен и бърз. Това се случва в историята на Земята преди около 300 милиона години, в пермския период, когато се формира гигантския континент Пангея.
Пангея обаче, подобно на капак на тенджера, припокрива клетката под себе си и това довежда до локално прегряване. Мантийното вещество под нея започва да се изкачва нагоре и в крайна сметка суперконтинента се начупва на няколко части Всяка от тях с течение на времето заема мястото над конвекционна клетка заедно с литосферната плоча.
В момента сме свидетели на последиците от разпадането на Пангея: имаме 6 големи континента, а след милиони години ще бъдат 7, защото Евразия се разделя постепенно на 2 части по линията на Байкалския рифт. А в още по-далечно бъдеще континентите може да бъдат и 8, и дори 10, но не повече от броя на конвекционните клетки в мантията на планетата.
0 коментара:
Публикуване на коментар