12 май 2019 г.



На 12 май 2002 година в Байконур е унищожен космическият кораб за многократна употреба „Буран“ – еквивалентът на американските совалки, разработен в бившия СССР.

Последният значим успех на съветската космонавтика е полетът на космическия кораб за многократна употреба „Буран“, извършен на 15 ноември 1988 година. „Буран“ е съветският отговор на американската програма „Спейс шатъл“. Разработван е през 70-те години на ХХ век. По възможностите си системата „Енергия – Буран“, според специалистите, значително превъзхожда американската. Например, съветският кораб-ракетоплан може да лети в автоматичен режим и да каца, без участието на пилот.

Точно такъв е и първият, но и единствен космически полет на „Буран“. Той продължава 205 минути, като за това време совалката извършва две обиколки около Земята, след което се приземява на летището „Юбилейный“ на космодрума Байконур.

В програмата е предвидено след първия полет „Буран“ да извърши още един или два в автоматичен режим. След това е насрочен пилотиран полет, за който се подготвят и съответните екипажи. Космонавтите, които се предвижда първи да летят с „Буран“, са Игор Волк и Римантас Станкявичус.

Обаче бившият СССР се намира в тежка икономическа криза, съпроводена от политически промени. Затова и разходите за космическата програма са сметнати за прекомерни. Работата по програмата „Енергия – Буран“ са преустановени през 1990 година.
Следващата година е белязана от разтърсващи политически промени – СССР се разпада, в Русия просто на никого не му е до това, да се занимава с космическите проекти. На 25 май 1993 година Съвета на главните конструктори в НПО „Енергия“ взема решение за окончателно прекратяване на програмата по развитие и използване на съветския космически кораб за многократна употреба.



Към онзи момент са завършени или се намират в напреднал етап от изграждането пет съветски космически совалки. Единственият кораб, извършил космически полет, се съхранява в изпитателния корпус на 254-та площадка в Байконур, а през 1998 година е превозен в монтажно-изследователския хангар, който се намира на 112-та площадка.


Изграждането на въпросния хангар започва още през 1963 година. В него трябва да се разработва ракетата-носител Н-1, с която се предвижда да се извършват полети до Луната. Съветската лунна програма обаче се проваля и след закриването ѝ през 70-те години на ХХ век, известно време хангарът остава неизползваем. После е предаден за ползване по проекта „Енергия – Буран“. Извършена му е мащабна реконструкция.

Корпусът представлява промишлена, многоетажна сграда с метален скелет, съставен от две части. Високата част на хангара е с габаритни размери 240×120×56 метра, а ниската част - 240×70×30 метра. Общата площ на съоръжението е 55 000 квадратни метра. В хангара се намира всичкото необходимо оборудване за сглобяването на отделни агрегати, ремонт и проверка на системите на космическите кораби за многократна употреба. Едновременно в отделите за сглобяване се работи по три космически совалки. В монтажните дейности се използват три портални крана, всеки с товароподемност 200 тона.

Но колкото и добро да е едно съоръжение, с течение на времето то остарява, особено, ако в него не се върши никаква работа. Покривът на конструкцията, в която се съхранява „Буран“, постоянно дава течове и се налага да бъде ремонтиран.



През месец май 2002 година наета по външен договор казахстанска фирма започва ремонтни дейности по покривната конструкция на монтажно-изследователския корпус 112 в Байконур. Предвижда се покривът да бъде покрит с рубероид. На 12 май осем от работниците на фирмата качват на покрива 10 тона от материала за ремонта, като подреждат рулоните един върху друг.

В 9:40 часа местно време покривната конструкция се срутва. Срутването започва в района около една от опорните ферми и на практика става неконтролируемо. 28 800 квадратни метра от покривната конструкция рухва. А след това започват да се рушат и блокове, от които са изградени стените на хангара.

На място пристигат спасителни екипи, които започват веднага да търсят под срутването затрупани работници от ремонтната фирма. Много скоро става ясно, че при мащабите на разрушенията просто е невъзможно някой да е оцелял. Предприетите издирвателни дейности завършват трагично – открити са телата и на осемте работници, смазани под отломките от срутването.

Шефовете на руската космическа програма в началото твърдят, че корпусът на „Буран“ е изключително здрава конструкция и след като бъдат разчистени рухналите части от покрива и стените, корабът просто трябва да се премести за съхранение на друго място.
Обаче, за онези, които на място са видели мащабите на пораженията, е ясно, че „Буран“ вече го няма. Чудото на съветската конструкторска мисъл се е превърнало в купчина смачкан метал.



Разследването на инцидента установява, че неразчетено натоварване на крайна ферма на покривната конструкция е послужило като катализатор на срутването. Става дума за онези 10 тона рула рубероид, струпани на едно място. Известна вина може да се търси и у конструкторите на съоръжението, които още при проектирането му през 60-те години са допуснали известни грешки. Резултатът от това е, че срутването на покривната конструкция в едно място е довело до ефекта на доминото и рухването на цялото съоръжение.

Все пак, грешките, допуснати на етапа на проектиране, не биха били фатални, ако хангарът се е ползвал постоянно. Времето през 90-те години, когато остава неизползван, превръща някогашния високотехнологичен обект в потенциално опасен. Рано или късно инцидентът е трябвало да се случи.

Кадър от видео от 2017 година, на която е заснет "близнакът" на "Буран" - совалката "Буря"
В Русия новината за унищожаването на „Буран“ не предизвиква никакви вълнения. На редовия гражданин му е все едно, каква съдба е сполетяла съветската совалка. Единствено специалистите, работещи в космическата сфера и отчасти някои журналисти са онези, които искрено съжаляват за загубата на ракетоплана.

Останките от онова, което някога е оценявано като чудо на съветската инженерна мисъл, отиват за претопяване.

Разбира се, че „Буран“ много по-рано е „умрял“. Инцидентът от 12 май 2002 година обаче може да се смята за знаково събитие, нагледна демонстрация за катастрофата, сполетяла съветската и руската космонавтика през 90-те години на ХХ век.

По-късно монтажно-изследователския комплекс на 112-та площадка, изиграл ролята на „ковчег за „Буран“, е частично възстановен и се използва за сглобяване на ракетите „Съюз“. Това обаче е слаба утеха.



През 2017 година в интернет за известно време вниманието беше привлечено от видео, публикувано в YouTube-канала Exploring the Unbeaten Path. Авторите на клипа, холандци, успяват да влязат в хангар на територията на космодрума Байконур, в който се съхранява съветския космически кораб за многократна употреба „Буран“. В петнадесетминутното видео холандските авантюристи са заснели как тайно се вмъкват в запуснат хангар, в който е оставен бавно да се руши космическия кораб. „Нашето най-безумно и опасно приключение“ – така авторите сами са нарекли стореното от тях.


В случая обаче има една съществена неточност: не става дума за разрушения „Буран“, а за негов „брат-близнак“. Корабът, който са заснели холандците в запустелия хангар, е т.нар. „изделие 1.02“, тоест, втория летателен екземпляр на съветския космически кораб за многократна употреба. „Изделието“ си има и собствено име: „Буря“.
„Буря“ никога не е летял в космоса. Предвижданията са той да лети през 1992 година, но това така и не се случва, заради ликвидирането на програмата на съветските совалки.

Руската космическа програма някога може отново да се върне към строежа на ракетоплани, които реално да служат за усвояването на космическото пространство. Но случилото се с „Буран“ на 12 май 2002 година завинаги ще бъде записано като страница на позора за руската космонавтика.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...