В семейството на човекоподобните Homo има няколко вида, един
от които е съвременния човек. Днес на планетата сме останали само ние –
представителите на вида разумен човек, Homo sapiens. Сред отмрелите видове
обаче има два, които известно време са съществували едновременно с далечните
предци на Homo sapiens.
Единият от тези видове са неандерталците, Homo
neandertalensis, от които носим в ДНК-то си значителни генетични следи. Другият
вид е денисовския човек или Homo denisovans. Останки от представители на този
човекоподобен вид са открити в пещерата Денисов, която се намира в Алтайските
планини. Пещерата се проучва от началото на 80-те години на ХХ век, но едва
през 2010 година експертите успяват да секвенират ДНК от костни останки,
открити на това място. Така се разбива, че денисовските хора на генетично ниво
са значително по-различни, както от разумния човек, така и от неандерталците.
От друга страна обаче, налице са близки генетични връзки
между денисовските хора и съвременните хора: някои гени при съвременните жители
на Азия са наследени, както личи по всичко, от денисовския човек. А освен това,
миналата година стана ясно, че разполагаме с доказателство за „смесен брак“
между денисовски човек и неандерталец; по останки на праисторическо момиче беше
установено, че тя е плод на връзката на баща денисовски човек и майканеандерталка.
До скоро пещерата Денисов беше единственото място, където са
откривани останки от Homo denisovans. Обаче, още през 1980 година в пещерата
Байшия, която се намира на Тибетското плато, неизвестен будистки монах открива
част от човешка челюст. В този район често са откривани най-различни останки от
хора и животни, така че находката на монаха не предизвиква голямо впечатление.
Божият човек предава находката на местния си водач, който от своя страна я носи
в Университета в Ланчжоу. Тридесет години фрагмента от челюст от пещерата Байшия
се съхранява в хранилищата на учебното заведение, докато през 2010 година не се
появява статията с генетичния анализ на ДНК на останките от денисовски човек.
Чак тогава учените от университета се сещат за тази стара находка и се заемат
сериозно да я проучат.
С помощта на чисто археологическите методи е невъзможно да се определи възрастта на костта – начинът, по който се оказва при експертите изключва възможността да се проучат пластовете, където е била заровена. Още повече, че местните жители много често посещават пещерата и ровят из нея, защото търсят ценни „старинни кости“, които стриват и влагат в „лечебни отвари и лекове“. Затова се налага възрастта на костния фрагмент да се определя по химически начин. По анализите на веществата, които са образували израстъци по костта, учените определят, че тя е на около 160 000 години.
С помощта на чисто археологическите методи е невъзможно да се определи възрастта на костта – начинът, по който се оказва при експертите изключва възможността да се проучат пластовете, където е била заровена. Още повече, че местните жители много често посещават пещерата и ровят из нея, защото търсят ценни „старинни кости“, които стриват и влагат в „лечебни отвари и лекове“. Затова се налага възрастта на костния фрагмент да се определя по химически начин. По анализите на веществата, които са образували израстъци по костта, учените определят, че тя е на около 160 000 години.
Експертите не успяват да извлекат ДНК за анализ от костта,
но в един от зъбите са се запазили белтъци (белтъците може да се запазят изключително
дълго време; неотдавна учени публикуваха информация, че дори в останки на
динозаври е оцеляло нещо белтъчно). По тези белтъци специалисти по генетика са
успели да възстановят фрагменти от ДНК, в които се съдържат генетичните
инструкции за синтеза на белтъците. Оказва се, че най-много тези
ДНК-последователности напомнят на гените на денисовски човек.
Освен тези „белтъчни свидетелства“, самият строеж на костта
и зъбите също е в подкрепа на твърдението, че са принадлежали на денисовски
човек.
Ако трябва да бъдем съвсем точни, то следите от денисовски
човек в Тибет, също както и в Денисовата пещера в Алтай, са открити преди
няколко десетилетия. Сега просто учените най-накрая могат с увереност да
твърдят, че става въпрос за останки на представители от този изчезнал човешки
вид. В изследването участват учени от Университета в Ланчжоу, Института на
Тибет и Института по еволюционна антропология към Обществото „Макс Планк“.
Резултатите от работата им са публикувани в статия за списание Nature.
Както вече стана дума, В ДНК на съвременните жители на Азия се открива много наследена генетична информация от денисовския човек. Това прави съвсем реално допускането, че в бъдеще някъде из Азия ще бъдат открити нови останки от представители на Homo denisovans. При денисовския човек е открит ген, който е облекчавал живота им в места с голяма надморска височина, но пещерата Денисов не е чак с толкова голяма височина. Находката от пещерата Байшия, която се намира на 3280 метра надморска височина, показва, че далечните ни предци – най-малкото хората от вида Homo denisovans – са можели да живеят и в по-високи планински местности.
Както вече стана дума, В ДНК на съвременните жители на Азия се открива много наследена генетична информация от денисовския човек. Това прави съвсем реално допускането, че в бъдеще някъде из Азия ще бъдат открити нови останки от представители на Homo denisovans. При денисовския човек е открит ген, който е облекчавал живота им в места с голяма надморска височина, но пещерата Денисов не е чак с толкова голяма височина. Находката от пещерата Байшия, която се намира на 3280 метра надморска височина, показва, че далечните ни предци – най-малкото хората от вида Homo denisovans – са можели да живеят и в по-високи планински местности.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар